На едно от знамената на левскарската публика пише: „Сами срещу всички”. Освен мрачната младежка гордост да се справяш сам, в този надпис е въплътена и една характерна черта от цялата история на Левски – постоянната борба срещу удобната за други конюнктура. Така беше и през времето на комунизма, когато цялата тоталитарна система подкрепяше  своя си червен и респективно мачкаше "вражеския" син отбор. Така е и вече 20 години във времето на посткомунистическа демокрация.

През 90-те години под ръководството на достойния си президент Томас Лафчис Левски единствен успя да се съхрани незасегнат от мътната тиня, в която затънаха доста клубове в България. И да остане единствения сериозен кандидат за титлата всяка, подчертавам всяка година. Противниците на Левски се сменяха, а с напредването на десетилетието те все по-често прибягваха до неспортни средства за постигане на спортен резултат. Шампионатите през втората половина на 90-те години бяха най-крещящ пример за това, как в комбинация с няколко отбора и при активното или пасивно одобрение на футболния съюз може да се подменя истината. Разбира се, с подкрепата на медиите.

Днес, 2009 г., положението е същото. Разбира се, много по-рафинирано, каквато стана и държавата ни. Вече президентите на влизат с пистолети в съдийските стаи, не мятат футболисти по багажници преди важни мачове и т.н. Сега те нападат медийно-институционално. Ето – БФС пуска неподписани декларации срещу Левски, разни медии крещят до небесата за всеки тъч в полза на Левски, треньорът Емил Велев е сменян по три пъти на ден след една загуба, съдийски шеф набеди чуждестранните рефери, че винаги подкрепяли сините.

Основа на атаките са трите мита, внушавани ден и нощ.

Мит номер 1: БФС е синьо! Пълна лъжа! Президентът Борислав Михайлов вече 20 години няма нищо общо с Левски, явно незабравил как (дори и незаслужено) бе изпратен със снежни топки от Герена в една мрачна зима на един мач с Етър. Той иска да расте в УЕФА и да се занимава тук само с националния отбор – по възможност без изобщо да чува за вътрешното първенство. Другият син в Изпълкома Наско Сираков пък никога не знаеш какво точно мисли и за кого или против кого действа. Сигурно е само, че след като напусна Левски едва ли е най-големият приятел на сините шефове. Толкова. Сегашният президент на сините Тодор Батков не отиде да прави компания на колегите си в този Изпълком и Левски единствен няма действащ свои кадър в ръководството на БФС.

Там силно влияние имат други. Тези които проглушиха света с воплите си за отнетия лиценз, за който по стар навик обвиниха световната конспирация, синята „мафия”, международния тероризъм, сомалийските пирати и всички злосторници по света. Но пак по стар навик изобщо не погледнаха себе си. Странно ми е като гледам мои приятели цесекари, иначе сериозни момчета, които шефовете на клуба ги лъжеха в очите, а те им вярваха и повтаряха хипнотизирани: 16 точки, 16 точки… Това ми звучи като „Колко евтино и хубаво беше през комунизма – то здравеопазване, то образование…”. Е да де, ама на кредит, с чужди пари, които днес ни удрят всички до един по главите. БФС сега се е втурнало по незнайни причини да компенсира отнетия лиценз. Не защото е имало нещо нередно в отнемането, а защото се чувства гузно, че не угоди както трябва на ЦСКА, че беше принудено от европейската централа да стори нещо, което иначе и при най-нередовна документация нямаше да направи. Не, БФС не е синьо.

Мит номер 2: Съдите подкрепят Левски. Пълна измислица. Не е подкрепа дузпата за ЦСКА. Не е подкрепа непоказания червен картон на вратаря на Черноморец в първите минути и изравнителния гол от засада в последните минути в Бургас. Не е подкрепа неотсъдената дузпа във Варна, или двете отсъдени такива за ЦСКА срещу Славия същия кръг. Не е подкрепа и оставеното без последици блъскане на Петков в гръб в Ловеч, довело до гол. Има и други случаи през този сезон. А безумните обяснение и контранападки на Димо Момиров изобщо не си заслужават коментар. Не, съдиите не подкрепят Левски.

Мит номер 3: Медиите са левскарски. Друг път! Освен едни наши колеги, които наричат нещата с истинските им имена, не се сещам за друга медия, която да има симпатии към Левски. Заглавията от рода на „Левски почти рухна на Герена” след победа контрастират с тихото „ЦСКА отпадна от Пирин” след загуба. Или анализа на дузпата на Електричката есента „Абе Живко Миланов защо си слага крака там” с „Абе на Гонзо крака какво прави встрани”. Или ежедневните смени на Велев с иначе правилния вот на доверие към свестния Любо Пенев. Или внушенията за нередовен мач в Ловеч.Ъ-ъ! И медиите не са сини.

Всъщност трите мощни аргумента – БФС, съдии и медии – работят срещу Левски, но по стар похват от едно време се действа под мотото „Крадецът вика дръжте крадеца”. Левски пак е сам срещу всички. Но за ужас на враговете си има сериозен опит с такава ситуация и нищо чудно на финала пак да се справи най-добре. При това честно, както винаги.

 

Владимир Николов, gol.bg

Още по темата:


ЦСКА - Трън в очите на конкуренцията