Британският "Скайспортс" определи двубоя между Барса и Челси като битка между Красавицата и Звяра. Надали можеше да се измисли по-остроумно и точно определение за този сблъсък.

Всеки обаче има своето право да харесва определен футбол или пък да симпатизира на даден отбор, просто защото той му е на сърцето, без значение колко добре играе. С други думи, нито феновете на Челси, нито тези на Барса, могат да претендират, че техният отбор заслужава да е повече на финал, само заради красотата в играта (защото дори и това е субективно).

На финал трябва да е по-добрият. Кой е по-добър пък се определя от множество фактори и атрактивността е само един от тях.

Според мен Челси бе по-добър. Челси бе по-организиран. Челси игра изключително мотивирано. Сините от Лондон задържаха по-малко топката, но създадоха повече голови опасности. Челси бе вдъхновен. Могъщата атака на Барса бе като детска приказка за бранителите на Челси – факт (до 93-ата минута, разбира се).

Челси обаче отпадна!

Не съдбата, а съдията се изгаври с Челси. Норвежкият палячо Том Хенинг не трябва да бъде допускан близо до всичко зелено и равно, на което може да се играе футбол, до края на живота му.

Сигурно мнозина ще ме обявят за пристрастен, но дори в другия полуфинал Арсенал - Манчестър Юнайтед, реферът не направи толкова много безумия. Дори в осминафинала между Ливърпул и Реал Мадрид арбитърът не бе такъв "норвийджън хомосекшуъл" (както би се изразил Батков).

А ние ревем срещу родното съдийство! Какво да каже Дрогба, който едва не тегли един пердах на некадърния свирчок? Който загуби не просто някаква си смешна селска титла (както твърди Батето по адрес на А група), а който бе отрязан брутално точно в подножието на европейския връх? Ама това си е чист стъклен покрив.

Феновете на Барселона ще са в правото си, когато твърдят, че техният отбор е владеел инициативата и е опитвал натиск. Но реално Челси бе отборът, който създаде повече голови положения (и по-красиви атаки) и който бе по-близо до финала.

Барса атакуваше масирано, но без идея. Челси атакуваше пестеливо, но много точно. Така беше и в първия двубой. Тогава обаче реферът пусна еднакво твърда игра и за двата отбора.

Дори и перфектната тактика, защото само така може да бъде преодолян отбор от великолепната класа на Барса, се оказа недостатъчна пред един непредвиден фактор - реферът.

Ще изброя няколко ситуации, който иска да спори, но фактите са си факти:
 

1. 26 мин. - Дрогба е повален в наказателното поле от Абидал

2. 82 мин. - Пике играе с ръка в наказателното поле

3. 96 мин. - Ето'о също играе с ръка в наказателното поле

Колкото до измисления червен картон, той беше безумен опит за компенсация.

Всеки сам ще си направи сметката. Но наистина си мисля, че не е редно да се оплакваме от нашите съдии, не и след вчерашната катранено черна страница в историята на европейския футбол. Нашите проблеми наистина са нищожни!

Така е, понякога да си по-добър просто не е достатъчно!


Александър Македонски, Gol.bg

a.makedonski@gol.bg