След две изключителни години за Левски, на „Герена” естествено дойде и кризата в края на 2007 г. Тогава дори и на най-върлите ултраси стана ясно, че нещо в клуба се е променило в отрицателна посока. Левски изпитваше крещяща нужда от промяна и тогава шефовете на сините обявиха План 2009.

Проектът включваше подмладяване и обновяване на отбора, с което да се върнат стилът на игра и успехите, постигнати с класирането на четвъртфинал за Купата на УЕФА и влизането в груповата фаза на Шампионската лига. На Герена назначиха нов треньор - Вили Вуцов, който трябваше да замени златния тандем Стоилов-Сираков и да даде ход на План 2009.

Вилито обаче се задържа твърде кратко на Герена, Тодор Батков му би шута и на негово място привика Емил Велев. Кокала записа едни от най-големите издънки на отбора в Европа, отпадайки от БАТЕ за Шампионската лига и Жилина преди групите на УЕФА, но все пак успя да направи Левски шампион, което едва ли някой може да му го отрече.

Това обаче бе и най-розовото в План 2009. Истината бе, че сините не играеха нищо и единствено още по-трагичните им конкуренти ги възкачиха на първото място. Най-лошото пък бе това, че в отбора нямаше и помен от някакъв стил, класа, да не говорим за подмладяване или пък поход в Европа.

Предпазителят на бомбата обаче бе премахнат, след поредицата от безумия, случили се в кв. "Подуяне" и тотално провалената лятна селекция. Тодор Батков по инерция уволни Емил Велев и Даниел Боримиров, а на техните места назначи Ратко Достанич и Георги Иванов-Гонзо и комичното шоу наречено "План 2009" стартира.

Преди групите на Шампионската лига, Левски буквално бе разнебитен и унизен от средняшко отборче като Дебрецен, но за съжаление на сините фенове това бе само началото на падението. В последния един месец да си привърженик на Левски стана синоним на мазохизъм. Всеки мач се превръща в истинско мъчение за хората, обичащи отбора и в празник за неговите врагове.

Сините футболисти изиграха меко казано трагични и бездушни срещи, записаха най-срамната поредица от загуби в клубната си история, сътвориха нечуван гаф с "казанските си трансфери", бивши и настоящи ръководители и треньори пък не спират да сипят помия един срещу друг по медиите, а за капак отбор няма.

Провал в евротурнирите, осмо място в класирането (само и единствено по голова разлика) и ехидни подигравки от цяла Европа за сагата "Рубин" - това ли всъщност бе целта на План 2009?

Треньорът Ратко Достанич безспорно носи съществена част от отговорността, но не той прави подготовката и селекцията. Така че, ходът на Тодор Батков да остави Достанич засега, може да се окаже успешен. Та Ратко не разполага с почти нищо качествено.

На Герена от години нямат халф, който може да излъже двама, да подаде опасно или да стреля, или обратно - да задържи топката. В защита Рабех, Топузаков и Генев са неузнаваемо слаби и безлични. "Суперзвездите" Георги Христов, Дениран Ортега и Христо Йовов пък нямат нищо общо със съвременния голаджия.

Кризата в Левски е потресаваща, но сините са едно от лицата на родния ни футбол и най-вероятно скоро ще излязат от дупката. Шефовете пък най-накрая признаха, че отборът играе слабо и проблемите са много. Вижда се реализъм и честност. Това са първите условия за излизане от кризата. Въпросът е след първата крачка да се направи и втората. В противен случай План 2011 ще бъде още по-трагичен.

Георги Пешев, Gol.bg