Старши-треньорът на ЦСКА Любослав Пенев даде обширно интервю за вестник "Труд", в което говори за решението си да остане начело на ЦСКА, за битката си с рака и за прословутата реплика със "духането на супата". 

"Оставам старши треньор на ЦСКА. Засега. Определено стана разминаване между мен и собствениците. И то в лош момент, когато дойдоха неочаквани проблеми в клуба и емоциите бяха много силни".

"След мача със Славия останах сам пет-шест минути, за да се успокоя. Аз съм играл пред сто хиляди души, но така не съм се развълнувал никога. Плакати, скандирания на името ми, песни... Феновете на ЦСКА ме просълзиха и им се покланям дълбоко. Дори когато сега говоря за неделната вечер, потръпвам. Вече каквото и да става, заради тези мигове, аз няма да си тръгна нещастен от "Армията".

Пенев намекна, че все пак един ден може да прости грешката не деветимата, които изгони от състава си. "Има грешка, има и прошка. Дано в тренировките ми покажат, че искат реванш. Вярвам, че няма да има повече нарушение на режима".

"Сам си вземам решенията и си ги отстоявам. Минавам даже за единак в това отношение. Разбира се, знам - всяко решение има последствия. Добри и лоши. Изпитал съм го и се опитвам да спазвам три принципа: "Не се оплаквай, не съжалявай, не се обяснявай!".

Относно реда и дисциплината, която Пенев налага в ЦСКА, той споделя:

"За доброто на футбола ни се налага да въведем истински европейски ред. Когато дойдох, започнах да подреждам нещата - от косачката до марката спагети, които ще ядат играчите. Правила, ред, дисциплина и съгласувана работа - от най-малките в клуба до мъжкия тим".

"Не искам ЦСКА да прилича на автобусна спирка и знайни и незнайни да печелят от билетчета. Да звънят на шефовете със съвети, идеи, да предлагат играчи на килограм и да си поставят личните интереси над ЦСКА. Това мога да го допусна, само ако ме няма. Но засега съм тук и си гоня задачите. Дано и късметът е с мен!"

Авторът на интервюто Владимир Памуков засяга и въпроса с коварния рак, който Пенев пребори преди години. Kогато всички в барселонската клиника са се притеснявали, той се е разхождал по коридора със системата и се е шегувал с изумените медици, че стойката за нея всъщност играе ролята на различни защитници от Примера.

"Да, имаше такива моменти. Трябва да се опиташ да победиш такава болест първо в главата, иначе нямаш шанс. Духът трябва да е жив! Каквото и да става, ако нямаш дух и характер, животът си минава покрай теб. Но това са лични неща".

Накрая стана дума и за прословутата реплика за "духането на супата".

"И да съжалявам, и да не съжалявам - днес тя вече е част от фолклора. Трябваше да се защитя тогава. Духането на супата препоръчах само на недоброжелателите, но тъй като не акцентирах изрично, с право се засегнаха и други хора. За което при всяка възможност съм се извинявал. Въпреки че си изтърпях и наказанието. Тогава ме извадиха от националния. Не го намирах за справедливо, но го приех и търпеливо чаках да ме върнат да помагам".