Необичайно нещо направиха футболистите на Германия. Организирани около капитана си Михаел Балак, те написаха писмо до Роберт Енке, който се самоуби на 10 ноември. В писмото се казва:

 

Скъпи Роберт,

 

не е лесно тази вечер да обуем бутонките, да излезем на терена и 90 минути да правим това, което ти толкова много обичаше. За нас смъртта ти е още прекалено близо. Тя ни остави без думи, изумени, безпомощни (…)

 

Не можеше просто така да преминем към ежедневния ред. Нуждаехме се от миговете на покой, за да осъзнаем какво се случи. Може би никога няма да го разберем истински.

 

Дълго седяхме заедно и мислихме за теб. Заедно мълчахме, заедно плакахме и заедно търсихме отговори, но всъщност намирахме винаги само въпроси. Измъчващи въпроси защо. Защо не можахме да ти помогнем? За не можеше и не искаше да ни разкажеш за твоите проблеми? Защо в нашия спорт на постижения, в нашето общество на постижения е невъзможно да се заговори за страх и болест?

 

За всички ни е мъчителна мисълта, че сигурно си се чувствал самотен, въпреки че си бил заедно с нас. Че често си имал усещането, че може да загубиш много повече от един футболен мач. Че за теб винаги е било заложено много повече, отколкото за всеки от нас. Смъртта ти е безутешна.

 

Но ние ще направим всичко, за да продължим по твоя начин да играем добър футбол, да имаме успех. И ще се ангажираме, във футбола да нямат място предразсъдъци и дамгосване.

 

Ще ни липсваш, на път за стадиона, в съблекалнята, в наказателното поле. Ще ни липсваш, защото беше изключителен вратар. Но най-вече, защото беше забележителен човек.

 

Днес играем за Германия, за феновете. Но преди всичко за теб. За един добър приятел, чиято смърт ни сплоти.

 

Ние сме един отбор. И ти винаги ще си останеш част от него.

 

Твой национален отбор