“Все пак Господ е българин” – тази мисъл натрапчиво се заби в съзнанието ми след като изгледах снощния решителния бараж за световното по футбол между отборите на Франция и Ирландия.

Дали защото двубоят бе на “Стад дьо Франс” – осъвременения вариант на “Парк де Пренс”, дали заради екипите на двата тима – домакинския на “петлите” и бяло-зелените ирландци, дали заради факта, че на французите отново им бе необходим дори и равен, за да се класират на финалите, но аналогиите отпреди 16 години бяха толкова много, че от безпристрастен футболен запалянко в началото на мача с течение на срещата се превърнах в отявлен фен на момчетата от Изумрудения остров.

Знам, че моментното състояние на нашите “лъвове” не кореспондира изобщо с това на “златното поколение” от 94-та, на ясно съм, че напълно заслужено ще гледаме световното отново само от малкия екран, болно ми е, че стигнахме до там - единственият отбор, който е готов да играе контрола с трикольорите да е тимът на Андора и с гордост отразяваме победите на нашите над ... Малта, но снощи някак си неволно, вместо Роби Кийн и компания на терена на “Стад дьо Франс” за мен бяха Бербо, Мартин, Стилиян и останалите от нашия – български отбор.

Отлично построените ирландци на Трапатони изнесоха истински футболен урок на “надменните” французи и то на тяхна земя, отбелязаха така необходимия им гол след брилянтна атака по лявото крило – типично в стил “Петров - Бербатов”, пропуснаха поне три-четири чисти положения, които окончателно можеха да решат нещата, за да се стигне до фаталната 103-та минута, когато демонстрирайки брилянтни хандбални умения Тиери Анри качи топката на главата на Уилям Галас и последният от непосредствена близост вкара решителния гол.

“Стоп кадър!” – както би казал един ерудиран наш колега. Нека за момент да разгледаме ситуацията и от друга гледна точка.

Уважаеми г-н Хансон и останалите “червенодрешковци”, на които “ФИФА, ФАФА, ФУФА и прочее” е дала правото, т.е. натоварила ги е с отговорността да отсъждат спорните и безспорните ситуации във всяка футболна среща. Разберете, футболът не е само игра, както гласи и една популярната рекламна заставка.

Футболът е живот, футболът е съдба, футболът е нещо много повече!

Вашите задължения не се изчерпват с това 90 минути да потичвате по игрището и да надувате свирката, когато ви скимне. Вие сте СЪДИЯ – първото и най-важно ваше задължение е да олицетворявате справедливостта!

Все по-често се замислям, ако наистина високопоставените чиновници в европейските и световни централи искат по терените да властва т.нар. “Феър плей” защо просто не въведат правило, подобно на това в тениса – “Хоук ай”. И без това телевизиите вече разполагат с камери, които покриват всеки сантиметър от игралното поле.

Знам, че веднага мнозина ще кажат, че играта ще се накъса неимоверно много, че ще има безкрайни спорове, но нима сега тя не се накъсва от постоянните “контузени” състезатели или от внезапно “разсеялите” се деца, които трябва да връщат топката на терена?

Какво биха казали англичаните за “първата Божия” ръка на Марадона, или пък ние - ако можехме да заставим Жуел Киню да погледне повторението на ситуацията в наказателното поле на италианците през онова незабравимо американско лято и да му помогнем да вземе правилното решение?

Какво са няколко загубени минути пред възможността истината да възтържествува и милиони футболни сърца да бъдат удовлетворени?

Все пак на финалите в ЮАР трябва да играят 32-та най-достойни отбора на планетата, които да определят в честна битка новия световен шампион. Е, един от тях няма да е там – няма да са там гордите ирландци, в чиито очи късно снощи успях да видя само покруса, болка, заслужен гняв и отново си помислих – “Добре, че не сме на тяхно място сега и ...май Господ отново се оказа българин”.

Николай Недялков, Gol.bg