Президентът на Славия Венцислав Стефанов закръгля днес 60 лазарника. Босът на най-стария столичен клуб, на чието кормило е вече 16 години, е сред най-колоритните личности в родния футбол.

Крилатите му фрази се множат с всеки изминал ден, но този път белият шеф даде сериозно интервю за вестник "Труд".

"Все съм си на стадиона, тук съм тренирал навремето. Последните шестнайсет години са отдадени изцяло на Славия като ръководител. Голяма радост ми донесе титлата (през 1996 г. - б.а.), първа за Славия от 53 години. Това може би е най-хубавият момент. Доставя ми удоволствие, че всички в клуба работят с пълни сили и дават всичко от себе си. Това е удовлетворение".

"Надявам се Славия пак да стане шампион докато аз съм жив. Но когато това се случи, искам да имаме отбор. Искам да сме най-силни. Титла, постигната на всяка цена и с всички средства, не ме блазни, защото след нея идват много големи разочарования. Желая да станем шампиони с футболни средства".

Стефанов разкрива, че колкото повече остарявам, толкова по-трудно преживява загубите.

"От Славия имам няколко микроинфаркта, особено от няколко наши вратари през годините. Техни грешки бяха доста опасни за сърцето ми. Малките фарфалаци, ми носят най-голяма радост. Мъжкият отбор ми е голямата болка. Искам да бие винаги, феновете гледат и очакват най-много от тях. Те са върхът на пирамидата. И затова ми е много тежко при всяка загуба".

Белият бос признава, че занимавките покрай Славия му отнемат доста от личния живот.

"Жена ми непрекъснато негодува заради ангажиментите ми. Но и тя разбира, че това не е някакво хоби или прищявка. Аз приемам Славия като свой дълг. И давам всичко за клуба. Имам щастието да срещам пълно разбиране от моя приятел и бизнес партньор Младен Михалев. Без него нищо не можем да постигнем".

Стефанов откровено оприличава себе си и тези, които дават пари за футбола в България, на големи наивници. 

"Глупаци. Но е много силна дума. Наивници вероятно е най-точното. Такива като нас са изчезващ вид, направо трябва да ни вкарат в Червената книга!".

Накрая Стефанов споделя, че няма земна сила, която да го откаже от Славия. "Когато един ден вече не мога физически да идвам на стадиона, ще гледам и ще се информирам с модерни технологии и пак ще съм с отбора".

И си пожелава: "Искам пак да сме шампиони, искам да играем в Европа! Но не да се връщаме на летище София с голова разлика на нула, а да сме горди с представянето си. Там трябва да идем с готов отбор, достоен за името на добрата стара Славия.