Месеци преди началото на Световното първенство в Южна Африка, не са много играчите и специалистите, които могат да анализират предстоящия форум от мястото на събитието. За късмет на българите обаче, макар и доста противоречив в последните години, Христо Стоичков е точно там и няма нищо против да анализира Мондиал 2010 за Goal.com.

"Много съм щастлив тук в полите на Претория. Тренирам един от най-силните клубове в тази велика страна. В последните години тук се работи много здраво и новите стадиони са много, много добри", започва разказа си Камата.

"Подкрепата на феновете е доста сериозна. На всеки мач идва поне по 15-20 000 луди фенове, а за Световното първенство ще са много повече. Сигурен съм, че ще се получи страхотен турнир."

Когато чужди репортери интервюират Стоичков, винаги има и въпрос за знаменитото лято 94, но този път Левачката не се впуска в дълбоки обяснения: "Бяхме добри тогава. Играехме в големи клубове като Барселона, Валенсия, Щутгарт и Порто."

"Сега България разполага с Бербатов, Стилиян и Мартин Петров - няма опит. Те могат да печелят срещу малките отбори, но срещу големите се мъчат. Като срещу Швеция и Хърватия. Аз нямаше да вкарам шест гола на Световното, ако не бяха и другите футболисти добри. Хубави времена бяха за нацията ни."

Запитан за своя фаворит на Световното, Ицо показва голямо уважение към един мениджър, който нанесе най-сериозната загуба в кариерата му. През 1994 година Фабио Капело изведе Милан до титла в Шампионската лига след 4:0 срещу Барса на финала. Именно тимът на Капело сега, Англия, е фаворитът на Стоичков.



"Много мисля за тях. Фабио е сред най-големите треньори, печелил е навсякъде, където отиде, дали е Милан, Реал или сега Англия. Отборът  е много по-добър от преди и ще стигне до финал. За мен там играят най-добрите - Джерард, Лампард, Тери и Руни."

Някои оприличават Руни на Стоичков по хъса им за игра: "Харесвам го това момче. Той е гладен за футбол. Може да видите, че не го прави за парите. Той не спира да тича 90 минути. Винаги съм уважавал британските нападатели, като Марк Хюз, Йън Ръш и Теди Шерингам. Те са интелигентни и играят със страст."

"Погледнете сега Райън Гигс. Той продължава да бъде на топ ниво 90 минути в мача - изключителен професионализъм. Тези футболисти са пример за днешните играчи, които играят само за пари."

Идва и логичният въпрос, като носител на Златната обувка от САЩ 94, кой според него ще стане голмайстор на Мондиал 2010?

"Да спечелиш Златната обувка на Световно първенство не е лесно. Имаш само седем мача и трябва да вкараш поне пет или шест гола. Трябва да си във форма от началото."

"Не мога да избера един фаворит, но според мен нападателите, които са играли в Шампионската лига са с най-голям шанс. Може би Торес, Дрогба, Руни, Меси или Роналдо. Те знаят какво е да си на голяма сцена."

Разбира се, разговорът не спря да се върти около САЩ 94 и успеха на България тогава. Интересно е, коя страна според Камата ще изиграе ролята на "лъвовете" и ще разбие хегемонията на големите тази година?

"Според мен някои африкански отбори имат много добри състави. Вижте Кот'д Ивоар, Гана или Камерун. Ако някой малък отбор успее да пробие, той ще е сред тези африкански отбори, защото те имат опитни футболисти от Шампионската лига."

За финал разговорът се завърта в посока любимата на Стоичков Барселона. Каталунците са първи в Примера и сравненията с легендарния тим на Кройф от началото на 90-те не секват.

"Хората сравняват Меси с Ромарио, Ибрахимович със Стоичков, Пуйол с Куман и т.н. Но Бараселона винаги е имал силни футболисти и различни треньори. Важна е философията, която остава една и съща - стилът на игра."

От сегашните звезди на тима, за Ицо един се отличава най-много - Тиери Анри. И въпреки играта с ръка на французина в мача срещу Ирландия, Стоичков е убеден, че той остава сред най-примерните играчи и за него не може да се каже нищо, освен добро.



"Изпитвам голямо уважение към него. Той има страхотен характер, много е добър. Това е една единствена ситуация в живота му. А толкова често футболистите играят с ръка и съдиите не дават дузпи. Това е част от футбола."

"Случи се с Диего Марадона срещу Англия през 1986. През 1994 година в мача на България с Италия, полуфинал, реферът не ни даде две дузпи. Няма как, това е футболът.

"Сега хората го обвиняват в лъжа, но Анри е добър човек. Тиери публично заяви, че няма проблем мачът да се преиграе, призна си грешката - това е най-важно", споделя още Ицо.