Родното ни първенство вече е в тримесечна ваканция. Есенният полусезон свърши, но ни показа, че падението на българския футбол продължава. Като цяло действителността никак не е приятна и обещаваща.

Наистина - това първенство е по-интересно и непредвидимо, но това не означава, че е станало по-силно и класно, а напротив - доста под средното ниво е.

През есента Литекс окупира първото място в шампионата, но оранжевите сериозно се издъниха в Европа. Това 0:4 при домакинство на БАТЕ (Борисов) едва ли може да се компенсира по някакъв начин и дълго ще тегне като воденичен камък над люляците.

ЦСКА и Левски следват оранжевите, но в евротурнирите записаха поредните си загуби в групите на Лига Европа и са на дъното, сред най-слабите отбори. Черно море също рано-рано отпадна от турнирите в Европа и зареди посредствени и меко казано слаби продукции в България.

Светъл лъч в първенството бе представянето на Черноморец, но и акулите бързо затънаха в блатото и разочароваха в края на полусезона. Добри думи заслужават отборите на Локомотив (Сф), Берое и Миньор, но те също бяха само отделни искрици.

При тази родна действителност мнозина биха зачертали българския клубен футбол веднага. Настоящата кампания в Европа допринесе за поредното отрезвяване, но в съвременния футбол логиката има само една мерна единица - парите.

Цифрите са безпристрастни. ЦСКА и Левски харчат общо на сезон към 7-8 милиона евро. Горе-долу толкова изваждат Рома и Лацио само за поредното попълнение в звездната си селекция, а бюджетите им надхвърлят по 100 милиона евро.

Освен липсата на мастити и щедри бизнесмени, голяма и основна вина за състоянието на футбола ни има БФС и Държавата. ЦСКА, Литекс, Левски, Локо (Сф), Черно море или Черноморец няма как да растат в изкуствената конкуренция на "А" група.

Проблемът не е само в бройката на участниците. Проблемът е в желанието на клубните босове и тези в БФС да разчистят двора си. Не друг, а те създадоха отбори фантоми. Из "А" група мъждукат 5-6 сателита, подсателита или просто приятелски настроени клубове. Призракът на порочните схеми започна да наднича. Както е известно, те работят отлично, но до Калотина.

Няма как да не споменем нещо и за бъдещето на националния отбор и изборът на логичен и правилен национален треньор. Именно този проблем ще се стовари със страшна сила преди предстоящите европейски квалификации.

Безхаберието на Държавата пък тотално съсипва цялата спортна база. Може би някъде там се крие и неуспехът на нашите в Европа и националите в квалификациите. Разумните инвестиции в бази, школи и иновации правят основата. После идва работата на треньорите и играчите. Логичното продължение са успехите, те просто не могат да избягат. Иначе пак трябва да чакаме чудото.

Три месеца без футбол, пък макар и той български, са твърде много. Едва ли ще липсват познатите съдийски скандали и гафове, обвинения за корупция, покупко-продажба на мачове и прочие, но родното си е родно. Все пак до края на годината остава един кръг от турнира за Купата на България, но надали там ще се насладим на спектакли.

Всички, които обичат футбола ни, се надяват най-после мачовете от "А" група поне малко да се доближат до тези от Премиършип, Примера дивисион, Бундеслигата, Серия А и френската Лига 1. Дали това ще стане, само бъдещето ще покаже. Началото е след цели три месеца.

Георги Пешев, Gol.bg