Катарина Вит бе запазената марка на ГДР, любимка на всички от Източна и Западна Германия. "Всеки следобед с приятелки от детската градина отивахме на пързалката. Винаги съм знаела, че фигурното пързаляне е моето призвание", пише Катарина Вит в своите мемоари от 1994 г.

От ЩАЗИ проявяват интерес към нея, когато е на 9 г. и се изявява като добра ученичка в специалното училище за спортни таланти. Политическите и идеологическите й възгледи са много добре развити за крехката й възраст. През 1976 г. младата състезателка печели златен медал на младежката спартакиада.

Наперена и чаровна малката Кати се превръща в източногерманската спортистка образец. Нейният талант и излъчване, съчетани с амбиция и труд, бързо я изстрелват към върха.

Катарина става шампион на ГДР от 1981 до 1988 г., а през 1983 печели първата си от общо 6 европейски титли, злато в Сараево'84 и първата от 4 световни титли през същата година. До втория си златен олимпийски медал в Калгари'88 тя е спортен идол както за Изтока, така и за Запада.



В съзнанието на много германски привърженици на спорта именно тогава пада Берлинската стена. Реалните граници между двете системи обаче продължават да съществуват.

След обединението сп. "Шпигел" изважда наяве връзките й с ЩАЗИ. Най-прославената и популярна звезда на ГДР била толкова близка със служителите на ЩАЗИ, че ги считала за партньори.

Според разкритията 36-годишната Катарина, която позира гола за "Плейбой" през 1998 г., била една от най-надеждните служителки на източногерманските тайни служби. Вит усърдно и без страх следяла членовете на националните отбори от съветския лагер, включително и България, и докладвала за техните слаби места.



Разходките из капиталистическите страни стават част от програмата на фигуристката, както и правото да пътува свободно в чужбина, за разлика от другите си колежки от ГДР. След триумфа си в Калгари през 1988, Катарина Вит напуска състезателния спорт и започва шеметна кариера в шоубизнеса.

От ноември 1988 до март 1989 тя става звезда в американското шоу на лед Holiday on Ice, което предизвиква сензация в ГДР. Въпреки набезите й във вражеска територия, тя си остава най-популярната и обичана дъщеря на комунистическа Германия, обожавана не само заради своята външност и талант, но и заради валутата, която печели. От спечеленото в шоутата, 80% отиват в държавната хазна на ГДР, но тя не се оплаква.



Като любимка на политбюро тя се радва и на доста привилегии, от които съгражданите й са лишени - нов автомобил, телевизор или апартамент по избор. Неща, за които след мирната революция е упреквана от своите съграждани.

Жената, която сп. "Тайм" нарече "най-красивото лице на социализма", бива осмивана от германските таблоиди като партийна кукла на конци. В. "Билд" помества на първа страница нейна снимка с надпис "Храненичката на ГЕСП".

През 1984 г., малко преди олимпийските игри в Сараево, когато Вит вече е световна звезда, ЩАЗИ решава да провери нейната лоялност. Тогава тя е поставена под денонощно наблюдение - дори апартаментите на нейните приятели и ледената пързалка, където тренира, са били подслушвани. Местните структури на ЩАЗИ в Карлмарксщат дори я убедили да докладва редовно в таен апартамент в града.



Агентите на ЩАЗИ искали да се уверят, че Вит получава всичко, от което има нужда. Наградите на Катарина били многобройни. Тя получила Лада от гаража на ЩАЗИ без задължителното 10-годишно чакане. По-късно сменя колата за Фолксваген Голф. Освен това Катарина получава апартамент, благоустройство и разширяване на дома на найните родители, екскурзия до нашето Черноморие и чуждестранен паспорт.

На Вит било разрешено дори да създаде своя фирма за спортни стоки. През 1988 г. Катарина е приета от източногерманския лидер Ерих Хонекер. Неговият заместник Егон Кренц, който сега излежава присъда за убийството на повече от 200 източногерманци, опитали се да прескочат Берлинската стена, предложил на Катарина да си говорят на "ти".



През 1992 г. Вит предприема съдебни действия срещу куп вестници и през следващите години се опитва - но напразно - да предотврати публикуването на това досие. Впрочем въпреки "фаворизирането" всеки неин ход е зорко проследяван. Още от 1973 г. шпиони я дебнат и донасят за нея.



Досието й от 181 страници, носещо името операция "Флоп", е толкова шокиращо за нея, колкото и за нейните привърженици. "Бих искала никога да не го бях чела - пише тя в своята автобиография. - Аз не бях нито информаторка, нито бунтарка. Не бях и жертва - аз бях един обект".

Давид Гил, говорител на отговорната за досиетата служба в Берлин, обяснява, че няма никаква причина да ровят миналото на професионалната спортистка и да търсят каквито и да било ЩАЗИ връзки.

Щефани Хилер, сп. "Шпигел", превод "7 дни спорт"