Сега ще разберем дали Манчестър Юнайтед наистина е отбор от един играч. Нищо не наежва повече хората на трибуните, сред треньорския екип и може би дори в съблекалнята, колкото приказките, че цял сезон Уейн Руни носи на гърба си сегашния отбор на Юнайтед.

И че единствено неговите голове превръщат един от посредствените отбори на Юнайтед от последните 20 г. в изненадваща сила тези сезон. Отбор, който в момента гони както Шампионската лига, така и четвърта поредна титла, за да ги прибави към Купата на лигата, спечелена на "Уембли" миналия месец.

Е, добре: контузията, която Руни получи в последната минута в Мюнхен, ще даде отговор на всичко, което искаме да знаем. И най-вече дали Юнайтед разполага с играчи, за да продължи похода си към три трофея. Няма съмнение, че самата гледка на куцащата английска звезда бе далеч по-тежък удар от шута, отправен в същия миг от Ивица Олич, с който Байерн спечели мача.

И докато за Алекс Фъргюсън и феновете на Юнайтед тази контузия е огромна пречка, то за съперниците за титлата Челси и Арсенал тя представлява огромен тласък. Юнайтед изглеждаха сигурни в 19-ата си титла, голямата и върховна цел на Фърги, откакто той за пръв път седна на трона на "Олд Трафорд" да надмине 18-те титли на Ливърпул. Което, предвид че Юнайтед имаше само 7, когато той дойде през 1986 г., изглеждаше прекалено оптимистично.

Когато старата дружка на Фърги - Сам Алърдайс, измъкна със своя Блекбърн равенство с Челси, малцина биха се обзаложили, че Фъргюсън няма да задмине Ливърпул. После Челси отговори с 12 гола в 2 мача срещу Портсмът и Вила, а в събота идва на "Олд Трафорд", за да срещне Юнайтед без неговото най-мощно оръжие. При това в момент, в който играчите ще бъдат раздвоени, мислейки и за реванша с Байерн в сряда.

Тези 5 дни могат да унищожат сезона на Юнайтед. Те могат да ги изхвърлят от Европа (само 1 победа над германците от 8 мача), а Челси може да поеме инициативата в битката за титлата. Ето защо Фъргюсън трябва да покаже най-доброто си планиране - тактическо и психологическо.

Психологическо, защото ще му се наложи да убеждава някои от играчите си, че те МОГАТ да постигнат решаващи резултати без Руни. Да, те победиха 4:0 в Болтън миналата събота. Само че този съперник не може да се сравнява с Челси или с тима на Байерн, който с изключителен характер постигна обрат, въпреки че пусна гол само след 66 секунди игра.

Тези, които са убедени, че Юнайтед е отбор от един играч (или най-малкото прекалено зависим от Руни), посочват, че преди Димитър Бербатов да увеличи актива си до 12 гола срещу Болтън, вторият най-резултатен играч на отбора бяха съперниците. Попадението на Самюел, с който Юнайтед тръгна към победата на "Рийбок", бе 11-ият автогол в тяхна полза този сезон.

Сега дойде времето Бербатов да махне мантията на безразличието, с която е забулен, откакто дойде от Тотнъм срещу 32 милиона паунда. Никой не може да отрече, че формата и головият актив на българина са твърде слаба възвръщаемост за огромната инвестиция на Юнайтед.
 
Дали той е играч за големи мачове? Статистиката сочи друго. Той може и да има дузина голове този сезон, но всичките са срещу отбори като Уи-гън, Портсмът, Бърнли, Болтън, Хъл, Блекбърн, Стоук и Съндърланд. Голът, който той отбеляза срещу що-годе приличен съперник, бе срещу Евертън. Юнайтед падна 1:3.

Е, сега Бербатов има възможност да докаже противното в този ключов период. Разбира се, той е изключително техничен и надарен футболист. Но голямата тревога е какво става в главата му, а не с краката му.

Онези, които отричат теорията за Юнайтед като отбор с един играч, посочват впечатляващата форма на Антонио Валенсия и как Нани най-сетне се превръща в играча, който Юнайтед толкова се надяваше да стане. Само че двамата бяха просто проводници за много от головете на Руни. Докато сега въпросът е: КОЙ ще вкара топката в мрежата?
 
Стивън Хауърд, "Сън", (материалът е публикуван в "7 Дни спорт")