В отминалото вечно дерби Левски показа, че в момента е по-добрият, по-можещият и по-хитрият отбор от този на ЦСКА. Привидно срещата бе равностойна. Опитът и класата на Левски обаче си казаха думата. Ясен Петров пък успя да хлъзне Павел Дочев.

Докато играчите на ЦСКА се мъчеха с безидейните си атаки и центрирания, тимът на сините спокойно изчакваше своя миг. И той дойде. В 39-ата минута Гара Дембеле се възползва от армейски подарък и донесе победата за отбора си.

В тази минута си пролича най-точно безобразната защита на ЦСКА. За сметка на това, отбраната пред Петков се справи перфектно, като над всички бе новото попълнение Иво Иванов.

През втората част Ясен Петров избра дефанзивна тактика. Това със сигурност навреди на качеството на футбола, но за сметка на това осигури победата на Левски. Опитните кучета (Петков, Йовов, Телкийски и Топузаков) за пореден път не изневериха на сините и най-вече на своите фенове.

Те взеха точно толкова, колкото им беше необходимо. Може би единствено Дани Младенов и Тасевски разочароваха. От Младенов се очакваше много повече, но той така и не успя да направи нищо запомнящо се и логично на почивката бе заменен.

Тасевски пък бе надигран от червените халфове и също си "спечели" смяна. Това обаче не се оказа фатално и Левски отново триумфира във вечното дерби. Както се казва - късметът помага на по-добрите. Така бе и сега.

Е да, сините не надиграха ЦСКА, ще кажат някои. Феновете искаха по-атрактивна игра и много голове. Но в съвременния футбол реалностите са други. Резултати като 7:1, 7:2 и 5:0 едва ли ще се повторят. Важни са трите точки, а те са налице.

Мачът за ЦСКА изглеждаше така - 15 вихрени минути, последва тотално отстъпление пред съперника и по-скоро отчаян, но не и смислен щурм за точица след почивката. По традиция в дербито червените нямаха и късмет, но той наистина е с по-силните.

Факт е, ЦСКА трябва да бъде с класа-две над Левски, за да победи. При изравнени възможности сините бият или в краен случай мачът свършва наравно. В неделя армейците паднаха по навик срещу отбор, който в никакъв случай не ги превъзхожда като единици. Дори няколко момчета на Ясен Петров позаспаха след почивката.

Това говори още по-лошо за ЦСКА, защото вълкът не намери сили да влезе в отворената синя кошара. На първо място в тима на Павел Дочев липсват 3-4 класни изпълнители, по един във всяка една линия на отбора.

В средата няма играч, който може да излъже двама, да подаде опасно или да стреля. Или обратно - да задържи топката. В атака също липсват сносни играчи, които могат да атакуват бързо отляво, отдясно или дори в центъра (с изключение на Гранден).

Футболисти, с които ЦСКА винаги се е гордеел. Червените уж имаха защита, но и тя изневери във вечното дерби. Нищо изненадващо, ако се вгледаме в безумията на Акуаро и компания. Павел Дочев не може да бъде укоряван в кой знае какви тактически грешки, по-скоро той беше надхитрен от Ясен Петров.

Дочев искаше от тима му да напада, което искат и всички цесекари. Треньорът се предовери на Акуаро, но на пейката не чака някой като Пуйол от Барса. На Павката трябва да се признае - опита се да раздвижи играта на ЦСКА и донякъде успя.

Трябва обаче червените да стегнат отбор, с който да си припомянт славните времена в Европа, макар и в по-слабия турнир - на Лига Европа. Нужно е малко търпение и умна политика.

Георги Пешев, Gol.bg