Българският футбол не само се гърчи от посредственост и отборите ни се мъчат срещу анонимници в евротурнирите, но родните ни клубове не могат да направят сериозен трансфер вече близо две години.

За последно Литекс успя да пласира Станислав Манолев в ПСВ Айдховен за около 4 000 000 евро в началото на 2009 г. и от тогава настана суша. Най-лошото пък е, че клубовете ни отдавна спряха да продават футболисти в Англия, Италия, Германия или Испания и сделката с Манолев в Холандия е само една отделна искрица.

Сега основните пазари за футболистите с марка “БГ” са най-вече тези в Турция, Русия, Украйна, Азербайджан, Китай и то в нискоразрядните отбори на тези държави. В началото на годината ЦСКА шитна Иван Иванов и Иван Стоянов в Алания, но този тим е меко казано посредствен в сравнение с другите отбори в Руската Висша лига, а и парите по самия трансфер и до днес не се знае дали са 1 000 000 или 3 000 000 евро.

За сравнение съседите ни от Сърбия, Македония и Румъния всяка година правят по някой мултимилионен трансфер, а родните свършиха някъде с тези на Марто, Стенли и Бербо отпреди 10 години. А преди тях европейските грандове се биеха за подписите на Ицо, Любо, Емо и сие.

Истината обаче е, че играчите ни, които имат мачове в няколко чуждестранни първенства, не са много, дори и в най-силните години на българския футбол. Лидерите сред "пътешествениците" у нас са Емил Костадинов и Христо Стоичков.

Освен в родния шампионат двамата играят в още пет държави. Нормално е играчи с такива качества да бъдат търсени и желани от клубове в целия свят. Редом до големите Стоичков и Костадинов е и бившият нападател на ЦСКА Станимир Георгиев.

Той е носил фланелки на отбори в Турция, Китай, Гърция, Беларус и Малта. В челото се нарежда и миналият през Левски и ЦСКА Димитър Макриев, който има зад гърба си срещи в първенствата на пет държави.

Таранът поигра в швейцарските Белинзона и Киасо, полския Гурник Забже и френския Дижон, преди да премине в Марибор (Словения), а оттам да бъде трансфериран в Израел. Естествено, постоянната смяна на отбори и държави не означава класа, но вече ги няма и тези като Краси Балъков и Ивайло Йорданов които изкараха по 6-7 години в тимове като Спортинг и Щутгарт.

Явно бъдещето се очертава още по-пагубно, като се има предвид какво идва отдолу и какви “спектакли” изнасят юношеските и младежките ни национални отбори.

Всички, които обичат футбола ни, се надяват най-после мачовете от "А" група поне малко да се доближат до тези от Западна Европа и отново грандовете да погледнат към България.

Нито шведите от АИК са сила, нито пък унгарците от Дебрецен, да не говорим за уелсците от Дъ Ню Сейнтс. Сеге е моментът родните ни играчи да се докажат и покажат, че наистина стават за голям футбол и не са поредните манекенчета и вечни таланти.

Дали това ще стане, само бъдещето ще покаже, надеждите колкото и да са малки остават, но все пак да си припомним и славните години и лидерите по отношение на държавни трансфери.

Христо Стоичков - 5 държави

Испания (Барселона)
Италия (Парма)
Саудитска Арабия (Ал Насър)
Япония (Кашива Рейсол)
САЩ (Чикаго Файър, Ди Си Юнайтед)

Емил Костадинов - 5

Португалия (Порто)
Испания (Ла Коруня)
Германия (Байерн, Майнц 05)
Турция (Фенербахче)
Мексико (Тигрес)

Станимир Георгиев - 5

Турция (Коджаелиспор)
Гърция (Калитея,
Олимпиакос Волос)
Беларус (Гомел)
Китай (Тиама)
Малта (Марсашлок)

Димитър Макриев - 5

Щвейцария (Белинзона, Киасо)
Полша (Гурник Забже)
Франция (Дижон)
Словения (Марибор)
Израел (Ашдод)

Борислав Михайлов - 4

Португалия (Белененсес)
Франция (Милюз)
Англия (Рединг)
Швейцария (Цюрих)


Георги Пешев, Gol.bg