Христо Стоичков даде поредното си гръмко интервю, но този път в Израел. Легендата на българския футбол определи своя престой в националния отбор като треньор за "губене на време", а за Бербатов и Стилиян Петров заяви, че и двамата биха били в най-добрия случай резерви, по негово време.

Камата е категоричен, че друг като него и като Лечков и Балъков няма да се роди скоро, защото сегашните играчи мислят единствено и само за пари, а не за отбора.


- Може ли Стоичков да намери място в сегашния отбор на  Барселона?  

- Не знам. Просто не съм запознат по какъв начин играчите сега  се подготвят вътрешно. По мое време имаше доста големи индивидуалности. Във  всяка тренировка обаче, във всеки мач искахме повече. Чувствахме глад, който е  трудно да бъде обяснен. Знаехме, че мачът ще свърши 3:0 за нас, без да ни  интересува с кой играем. Бяхме много уверени.

- Как се сработихте с Ромарио, той също има доста голямо  его?  

- Ние бяхме като близнаци. Идвахме от различни държави, бяхме с  различно минало, но бяхме от една кръвна група, отлично координирана бойна  единица.

- Кажете нещо за Йохан Кройф?  

- Насочвате ме към най-добрия треньор, който съм имал. Много  неща, които виждам сега, идват от него. Барселона вкарва голове, защото целият  отбор ги изработва заедно. Той казваше, че трябва да правим това всяка една  минута. Говореше, говореше, говореше. Той успяваше да ни обясни как един ден  трябва да играем с трима нападатели, а в друг само с един. Всеки си знаеше  работата.

- Атака, атака и пак атака?  

- Да прости Господ, но не беше само атака. Всички нападаха и се бранеха.

- И вие ли имахте ролята на гард?  

- Аз бях първият защитник. Трябваше да пресирам защитниците им  и да спра пасовете им. Куман го умееше 1000 пъти по-добре, но беше последна  преграда.

- Какво се случи с българския футбол след това?  

- Много неща. Ние се отнасяхме към нещата с внимание. Играехме  за фланелката, за символите. Сега нещата са различни, ама много различни. Сега мислят така: Първо ми плати, пък после аз ще реша как ще играя. Трудно е да намериш играчи  като Лечков, Балъков, Стоичков. Тези, които играят сега, по наше време нямаше да  бъдат достойни дори да ни носят куфарите!

- Дори Бербатов?  

- Може би щяхме да му намерим място на резервната скамейка.

- Стилиян Петров от Астън Вила?  

- Перфектна резерва!

- Преди три години се провалихте като треньор на националния  отбор.  

- Губих си времето там. Националният отбор на България има  проблем, не произвеждаме млади играчи. Когато бях момче, ни даваха основата, а  сега кладенците пресъхнаха. Президентите гледат големите в Европа и си казват:  "Защо да работим, да пръскам пари, като мога да си купя готови играчи". Не  мислят за бъдещето. Това е разликата с миналото. Не е бил само Кройф, в Барса  имаше и деца, които са ме учили. Но Барса не е останалата част от ЕВропа.

- Нещата там не са ли като в Реал?  

- Стига, не ми напомняйте за тези, наистина не мога да ги  дишам.

- Кой е най-добрият играч в момента?  

- На последното световно двама бяха над другите - Шави и  Иниеста.

- Като нападател сигурно ви се е искало да имате някой като  Шави зад гърба?  

- След Лаудруп той запълни празнината. За мен обаче Лаудруп си  остава най-големият, може би защото съм играл с него и много ми помагаше. Нямаше  нужда да си говорим. Вдигаше глава и ме намираше.

Еял Леви, "Маарив" (интервюто е поместено в "Стандарт")