Първенството ни отново излезе в тримесечна ваканция, но истината е, че то вървеше на автопилот още от стартирането му през август. Какво се случи все пак до момента:

Традиционната война между Левски и ЦСКА на практика е спряна. Червените са слаби, а нападките между Батков и „Титан” минават по-скоро в графата любопитно.

Проблемът с базите и юношеския футбол не е мръднал на сантиметър напред.

Лицето на БФС - националният отбор се издъни сериозно в началото на европейските квалификации, последва смяна на Мъри Стоилов с Лотар Матеус и надежда за нещо по-добро.

Комисиите към футболната ни централа пък взимат странни решения.

Но както навсякъде по света, голямото зло са съдиите, именно на тях ще обърнем по-голямо внимание сега, тъй като писанията за Левски, ЦСКА, Литекс и сие, вече втръснаха на всеки.

По тази точка Боби Михайлов понася най-големи удари, а има и защо. В БФС вдигнаха ръце от проблема с реферите. То не бяха съдииски гафове, то не бе чудо, но както винаги „подпирани” бяха силните на деня и най-вече шампионите от Литекс.

В определени мачове се получиха смехотворни ситуации, за които ръководството на БФС се правеше на сляпо. Картинката изглеждаше трагична и комично смешна. Смееха се и запалянковците, които по форуми се надпреварваха със съвсем разумни идеи.

Като например направо да наемем немската съдийска колегия до края на сезона. Плащаме им един хотел в Слънчев бряг и ги разкарваме в "А", "Б" и "Ь" групи. Кризата със съдиите обаче не е случайна. И ще продължава, докато умните глави се чудят на кое лоби трябва да угодят.

Дори кризата ще се задълбочава, защото Боби сам призна - сериозните федерации вече отказват да ни пращат реферите си. И всичко това, при условие че Левски и ЦСКА засега не участват в греховете! Ами ако опитат старите номера? Толкова за съдиите.

БФС не спазва нормативните наредби на УЕФА по друг наболел въпрос и от футболната ни централа го знаят добре. Става въпрос за лицензирането на клубове, които се допускат до участие в професионалния футбол въпреки погазване на финансовите критерии, неясна собственост и разорани стадиони.

Всъщност това са нарушения и на законите на България, тъй като в определени професионални отбори не се плащат социални и здравни осигуровки. Премии и заплати се взимат под масата, а данъкът е непозната дума.

Всеки по-запален фен в България е наясно със състоянието на стадионите. И без да е прочел 500 страници от наредбата на УЕФА, веднага ще отсече - половината съоръжения трябва да бъдат затворени веднага.

Ако се спазва и последната буква на закона, тест няма да издържат дори Герена и стадион „Славия”. Какво остава за съоръженията в Монтана, Перник или Каварна.

Добре, ще кажат в БФС, едното е работа на данъчните, а за второто виновна е държавата. Нейни са стадионите. Прави са, държавата трябва да реагира. Но тогава какво работи БФС?

Истината е, че липсата на политика е главната причина да нямаме нормален футбол. В БФС не знаят какво точно правят със съдиите, с подготовката на треньорите, с школите, със стадионите, с националния отбор. Някои клубове им се качват на главата.

На други хаосът им е изгоден, защото във всяка нормална държава биха ги забранили. От безвластието полза имат некадърни мениджъри и измислени треньори, които корумпират системата от детските отбори до националния тим.

В БФС не могат да имат политика, защото са очевидно неподготвени в този състав, а футболните хорица с умиление започнаха да си спомнят за дебелашките обяснения на Батето.

С ръка на сърцето обаче трябва да признаем, че всичко това, макар и комично, ще ни липсва. Първенството ни излезе в „заслужена” ваканция, тримесечна и очаквана, но все пак родното си е родно и ще го чакаме с нетърпение.

Георги Пешев, Gol.bg