Един от най-големите таланти на европейския футбол Ромелу Лукаку разкри в интервю пред електронното издание на Goal.com малко повече за живота си, футболната си кариера и интересите си.

17-годишният нападател на белгийския гранд Андерлехт се представя страхотно в последните две години и не случайно всички европейски грандове искат да го привлекат в редиците си.

Въпреки засиления интерес обаче, самият футболист не се главозамайва и продължава да бъде пределно концентриран върху изявите си на терена.

- Кога започна да се занимаваш по-сериозно с футбол?
- Започнах да играя, когато бях на шест години. Винаги играя футбол с приятели, правих го и по време на училище. Беше ми скучно вкъщи преди няколко години и тогава попитах баща ми, дали може да ми разреши да започна да тренирам. Той ме заведе в един футболен отбор Рупел Бум, който се състезава в четвъртата дивизия на Белгия. Бях там в продължение на четири години. След това преминах в Уинтам - друг аматьорски отбор. Там обаче не тренирахме толкова редовно и обикновено поддържах форма с Лиерс, защото моето желание бе да тренирам всеки ден.

- Каква е твоята позиция на терена?
- Винаги съм бил нападател, още откакто бях малко момче. Винаги съм искал да вкарвам топката в мрежата и да изпитвам страхотното удовлетворение, когато бележа.

- Кой беше твоят футболен идол от детството?
- Моят баща игра за Конго и той беше моят герой, когато бях малко момче. След това започнах да си падам по Кристиано Роналдо, а след това и по Дидие Дрогба. Сега обаче осъзнавам какви качества имам и мисля, че мога да бъда като него (Дрогба). Ние имаме сходни характеристики и мисля, че мога да следвам стъпките му.

- Защо премина в Андерлехт?
- Дойдох в клуба, когато бях на 13 години. Това е най-големият отбор в Белгия и като цяло тимът е доста добър. В младежката формация на клуба пък имах възможността да тренирам повече, което ми допадаше. Блъсках здраво, ходих на тренировки по 6 пъти в седмицата, вместо по 4. Когато бях на 13 години, тогава вкарах 59 гола в 34 мача, а когато бях на 14, тогава успях да реализирам 34 гола в 25 мача, въпреки че имах здравословни проблеми и бях принуден да пропусна последните три седмици от сезона. На 15 вкарах 25 гола в 17 мача за старшата, а след това започнах да играя за резервния отбор и реализирах 13 гола за 17 мача. За първия отбор пък вече имам 15 гола в 30 мача. Започнах да бележа за него, откакто бях на 16 години. Сега пък съм вече на 17 години.

- Какъв ти е головият рекорд за един сезон?
- Вкарах 76 гола в 34 мача, когато бях на 12 години.

- Как са те възпитавали и какво е твоето възпитание?
- Родителите ми са много строги хора, но в същото време ми помагат много във футболната ми кариера. Аз винаги съм искал да бъда професионален футболист, а баща ми винаги ме е насърчавал, че трябва да бележа - във всеки един мач. Мисля, че до голяма степен вече съм изпълнил моята голяма мечта - аз съм професионален футболист още в ученическите си години.

- Как успяваш да съчетаваш училището с футбола?
- Ходя на училище три-четири дни в седмицата, през останалото време съм си у дома. В момента уча за диплома със специалност връзки с обществеността и туризъм. Надявам се през лятото да я взема. Искам да покажа на хората, че имам мозък и притежавам и умствени качества. Дипломата е нещо много важно за мен, защото във футбола всичко може да се случи. Ами ако се контузя някой ден и не мога да играя на високо ниво? Тогава без диплома нищо няма да мога да постигна.

- Ти си доста едричък за твоите години. На какво се дължи това?
- Не съм вдигал тежести, ако това ме питате. Това е просто физика, дар от Бога. Не помпам във фитнеса - просто правя нормалните упражнения за поддържане на формата - гръб, корем, крака.. Нищо друго.

- Кой има най-голямо влияние върху твоята кариера?
- Баща ми Роджър и личният ми асистент Петер Шмеетс. В момента последният работи в Андерлехт, а преди това и двамата работихме индивидуално. Той ми помага да организирам графика ми. Винаги мога да му се обадя и да му споделя мислите си. И знам, че той може да ми помогне винаги, мога да разчитам на него.

- Говори се, че Дидие Дрогба те е помолил да отидеш при него в Челси. Има ли нещо вярно в тези слухове?
- Говорих с Дидие в деня на 17-ия ми рожден ден. Бях с Венсан Компани и националния отбор на Белгия. Именно Венсан започна темата за Дрогба и ми даде телефона му. Това беше много емоционален момент за мен. Питах Дидие хиляди въпроси, говорихме около половин час с него. Животът не дава възможността да говориш с такива звезди и трябва да се възползваш от момента максимално.

- Кажи нещо за бъдещето ти?
- То е в ръцете на Андерлехт, баща ми и агентът ми. Сега съм се съсредоточил единствено върху тренировките и мачовете. Не мисля за нищо друго.

- Какво ще кажеш за перспективата да играеш за Челси?
- Това е моят любим отбор. Винаги съм го твърдял и никога не съм го крил от никого. Това обаче не значи, че непременно ще отида там. Има и други много силни английски отбори като Манчестър Сити, Манчестър Юнайтед, Ливърпул, Арсенал. Тези тимове са много интересни. Тотнъм също са доста добър клуб. Това, че Челси ми е любимият отбор, далеч не значи, че ще заиграя на "Стамфорд Бридж".

- Смяташ ли, че стилът ти на игра е подходящ за Висшата лига?
- Да, честно казано мисля, че ще си паснем с това първенство. На това мнение съм, тъй като съм гледал доста мачове от Англия и мисля, че ще мога да играя спокойно там. Аз съм доста бърз и силен. Ако тренирам и играя с по-добри футболисти мога да стана още по-добър.

- Жозе Моуриньо вече обяви, че е говорил с баща ти за теб. Би ли заиграл в Реал?
- Баща ми никога не ми е говорил за трансферни спекулации. Иначе съвсем естествено е да се възхищавам на Жозе Моуриньо и на Реал (Мадрид). Това е наистина велик клуб. Но аз виждам Англия като по вероятна дестинация за мен.

- Какви са твоите амбиции във футбола?
- Да играя на най-високо ниво и да спечеля много призове и трофеи - включително Шампионската лига и Лига Европа. Искам да играя във Висшата лига и да спечелят титлата. Ако пък отида в Испания, ще си пожелая трофея от Примера дивисон.

- Все още ли живееш с родителите си?
- Да, не мога да живея без тях. Ако напусна Белгия, те ще дойдат с мен, въпреки че ако брат ми иска да остане в страната, тогава и майка ми ще иска да остане. Брат ми Джордан е на 16 години и играе за резервите на Андерлехт.