Артур Антунес Коимбра-Зико е автор на 826 гола в 1180 мача, избран от ФИФА за футболист №3 на Бразилия за ХХ век, №7 на Южна Америка и №14 в света. Един от четиримата бразилци в залата на славата на ФИФА заедно с Пеле, Гаринча и Диди.

Началото
Малкият Артур се появява на бял свят в 7,00 часа сутринта на 3 март 1953 г. в къща на улица “Лусинда Барбоса” №7 в Кинтино, квартал в северната част на Рио де Жанейро. Той е изтърсакът в семейството на Жозе Антунес Коимбра и Матилде Ферейра да Коста, емигранти от Португалия.

Двамата се запознават през 1926 г., когато той е на 25 г. и се изхранва като мотокарист във фабриката на бъдещия си тъст, а тя е едва на 7 г.! Женят се 17 г. по-късно и за има-няма 10 г. се сдобиват с 6 момчета – Зезе, Зека, Нандо, Еду, Тунико и накрая Артур. Изтърсакът започва с футбола в кварталните Жувентуде де Кинтино и Кинтино Бокаюва, минава и през Ривер, клуб за футбол в зала.

Именно там през 1967 г. е забелязан от семеен приятел, скаут на Фламенго - клубът, в който Зико се превръща в един от най-големите плеймейкъри на своето време. ”Зико бе най-близо до класата ми”, казва години по-късно Краля на футбола Пеле.

Фламенго
Началото в Менго обаче е трудно. 14-годишният Зико е много слабичък (при ръст 172 см) и трябва да развие мускулатурата си, за да стане футболист от него. Именно заради крехката му физика му лепват прякора Петлето от Кинтино, прозвище, което с гордост носи и днес.

Петлето ходи на училище и тренира. И резултатите не закъсняват. Дебютира за мъжкия отбор на Менго 18-годишен в мач срещу Васко да Гама и подава за победния гол за 2:1 на Фио Чудото. 3 г. по-късно е вече твърд титуляр, получава фланелката с №10 и не спира на наказва противниковите вратари, най-вече от специалитета си пряк свободен удар.

През 1975 г. се жени за Сандра Карвальо де Са, сестра на жената на брат му Еду. Тя не нарушава семейната традиция и ражда 3 момчета – Артур–младши, Бруно и Тиаго. В това време Зико вече е идол за торсидата на Фламенго, бележи гол след гол и постепенно стига и до националния отбор.

В Италия
През 1983 г. е продаден на скромния италианския Удинезе, който вади рекордните за Апенините тогава $ 4 млн. и надцаква грандовете Рома и Ювентус. Идеята на фриуланите е да спечелят скудетото, но дотам така и не се стига.

Макар и вече 30-годишен, Зико събира погледите на цяла Италия с представянето си, а по стадионите при гостуванията го подкрепят даже противниковите фенове. ”Как да победим Удинезе – беснее тогава друг бразилец, Педриньо от Катания, съотборник на Петлето в националния отбор. - Даже и нашите фенове го аплодират!”

В първия си сезон в Серия А (1983/84) Петлето вкарва 19 гола, само с 1 по-малко от голмайстора на първенството Мишел Платини, но Удинезе завършва на 9-о място. В следващия картинката е подобна, но срещу него се действа повече от грубо и той решава да се върне във Фламенго.

В Италия не печели трофей, но пише история. “За Удинезе той бе като двигател на ферари, който задвижва фолксваген костенурка – казват тогава ултрасите на фриуланите. – Чувствахме се като едиснтвените в света, които притежават такава кола!”

Записва общо 57 гола в 79 мача, 17 от фаул, а някои от тях се помнят и днес. Бележи от фаул за 1:0 в 86-ата мин срещу тогавашния шампион Рома и Удинезе печели първата си победа в историята срещу Вълците в Рим.

Вкарва и на Милан със задна ножица на ”Сан Сиро”, а след това подава за изравнителния гол за крайното 3:3. Неслучайно през 2006 г. местният в. ”Република” го определя за най-добрия бразилец в историята, играл в Серия А. А зад него остават Мацола, Фалкао, Карека, Феномена Роналдо и Кака.

По света
След 2-те си години в Италия Зико се завръща във Фламенго, преди да се откаже от футбола през 1989 г. С гранда от Рио печели общо 4 титли в местната Серия А, 7 титли на щата Кариока и 9 купи. Записва и 88 мача с 66 гола за Бразилия, участник на 3 мондиала (1978, 1982 и 1986).

През 1991 г., 38-годишен, Зико се завърща сензационно във футбола като играч на японския Сумитомо Металс, прекръстен по-късно на Кашима Антлърс, където приключва окончателно с футбола през 1994 г. Не печели трофей, но остава завинаги в сърцата на местните с прозвището Бога на футбола.

Може би именно затова през 2002 г. е назначен за национален селекционер на Япония, където се задържа до 2006 г. След това се издига до Крал Артур като треньор на Фенербахче, минава и през Буньодкор в Узбекистан, ЦСКА М и Олимпиакос, преди през 2010 г. да се завърне като технически координатор в любимия си Фламенго.

Периодът обаче не е особено успешен, Менго се бори да не изпадне и в крайна сметка той напуска през ноември. Оттогава се изявява като футболен коментатор в очакване на нова работа.

Според последните информации Зико вече е водил преговори и ще стане треньор на Спортинг в Лисабон, ако за президент в края на мецсеца бъде избран Педро Балтазар.

Така Петлето ще осъществи може би най-голямата си мечта – да работи в клуба, чийто привърженик е бил баща му Жозе, който, макар и израснал в Бразилия, винаги стискал палци за Лъвовете, плътно залепен за радиото!

"7 дни спорт"