Колко страдание. Но Италия е на полуфинал за първи път в историята си на Световното първенство за юноши до 17 години: голът на влезлия като резерва Кампаниело в 83-ата минута – след груба грешка на вратаря – е достатъчен, за да се преодолее с минимален резултат Буркина Фасо, противник, който се оказа много по-труден от очакваното. В понеделник на пътя на Адзурините, които се класираха сред първите четири отбора в турнира с шест победи в шест мача, ще застане изненадващата Австрия (която победи Япония). От другата страна на таблицата, малко по-трудна, Португалия победи Швейцария с 2:0, а Бразилия победи Мароко с 2:1 с гол в последната минута на добавеното време, като съдията дори не поднови играта след гола. 

Наставникът на Италия Масимилиано Фаво продължи с широките си ротации, като държи цялата група в игра: в стартовия състав се завръщат Борасио, Мамбуку, Луонго, Арена и Лонтани (Кампаниело, който бе решаващ с два гола в осминафиналите, започна на пейката). И първите минути подсказаха, че срещу Италия – за да цитираме треньора Гатузо – няма „бегълци от дома”: момчетата, водени от харизматичния Оскар Баро, са физически много силни, агресивни в пресирането от средата на терена, опасни в преходите, в които се качват по терена с крачки на спринтьори. Гледайки ги в очите, не изглежда толкова абсурдно, че са елиминирали Германия и са загубили само един мач в това Световно първенство.

На младежко ниво, където физическата подготовка е по-важна отколкото при големите, те се гордеят и с прилична традиция (трето място на Световното първенство за юноши до 17 години през 2001 г., като побеждават в малкия финал Аржентина на Машчерано и Тевес...). След скромен старт, през втората половина на първото полувреме Италия изпитва затруднения срещу енергичния футбол на Буркина Фасо: Инасио и съотборниците му правят грешки в комбинациите, освен че губят повечето от единоборствата. И всъщност най-добрите положения са в наказателното поле на Лонгони: нещастният Зонго – вече отбелязал гол срещу Германия – удря гредата в 20-ата минута с левия крак, а в 40-ата минута разтърсва гредата след реакцията на вратаря на Италия срещу Бакайоко. Резултатът 0:0 на полувремето е успех за Италия. 

В началото на второто полувреме Фаво, който в това световно първенство винаги е успявал да повлияе с промените си, пуска Елимогале на мястото на Лонтани. Мачът става по-бавен и тактически, тъй като Италия изглежда е намерила мерките на противника. За щастие, вече не е само физическа битка и тогава резервната скамейка на Адзурините се опитва да повлияе на детайлите, като вкарва Кампаниело и Марини (изважда Стефанони и Арена) и премества Мамбуку напред, за да играе като полузащитник и да добави тежест в средата.

В 70-ата минута Италия има първата си истинска възможност, след като Инасио стреля с левия крак от вътрешността на наказателното поле, но Уатара не се притеснява. Няколко минути по-късно радостта остава задушена в гърлото заради (правилно) отменения гол на Реджани за засада. Във всеки случай това е знак, че вятърът започва да духа в полза на Италия. Когато дузпите вече се очертават на хоризонта, Кампаниело е готов да се възползва от грешка на Уатара, който му подарява топката: ударът от границата на наказателното поле не оставя шанс на вратаря и нападателят на Емполи отбелязва третия си гол в последните два мача (или по-скоро, в един цял мач и част от друг). В полуфинала ще липсва Марини, един от най-добрите в отбора, който получи жълт картон. Но тази Италия е пълна с титуляри, което доказа за пореден път.

„Много съм доволен – подчертава треньорът на „адзурите” – защото това не беше никак лесен мач срещу бърз и физически силен съперник. Успяхме да спечелим като истински отбор и заслужено се класирахме сред първите четири в света. Това е група от изключителни момчета, които дават всичко от себе си един за друг и напълно заслужават този успех”.