„Оставете ме да пея, с китарата в ръка. Оставете ме да пея, аз съм италианец". Така се пее във великата песен на Тото Котуньо. Скачаме четиридесет години назад, сякаш сме в някой филм, а всъщност това се случва наистина, когато излизаме на площадката пред хотел „Зеница“, където след няколко часа ще паркира автобусът на италианския отбор. Тази велика песен на Котуньо, представена на Фестивала в Сан Ремо през 1983 г., няколко месеца след Световното първенство в Испания, посреща първите италиански журналисти. Това е просто случайност, но музиката на верандата на хотела, който ще бъде мястото за подготовка на Адзурите, ги кара да се чувстват за миг като у дома си. Песен, която насочва мислите към Дженаро Гатузо, селекционера, израснал пред калабрийското море в Скиавонеа. Истински италианец, на границата между екстаза и мъката. Негова е задачата да върне тима на Световното първенство след дванадесет години или да остане извън него за трети пореден път. 

Италия гостува в Зениза утре вечер във финалния бараж за Мондиал 2026. Градът в Босна не е известен само със стоманолеярните и комини, които замърсяват въздуха в града и предизвикват тревога сред екологични активисти и граждани поради нарастването на случаите на рак през последните десет години. Тук се намира и най-известният и строг затвор в бивша Югославия, а днес – само в Босна и Херцеговина, построен през 1886 г. и превърнал се в символ на социалната структура. Гордост за ултрасите на Ногометни Клуб Челик Зеница, на които се дължи името Robijasi, което на български означава „затворници“. Славата на затвора нарасна след шестия сезон на телевизионния сериал „Inside the World's Toughest Prisons“ (В най-суровите затвори на света) на Netflix, чието действие се развива в града.

До хотела има още едно футболно игрище. Река Босна разделя щаба на италианския отбор от стадион „Билино Поле“, който се намира на разстояние от едва 400–500 метра по пряка линия. Всичко е тихо, магазините са затворени, по улиците се виждат само няколко души. В неделя, градът изглежда заспал. Вали, но не е пороен дъжд. Температурата се е повишила в сравнение с преди два дни. Шест градуса. Снегът е покрил околните хълмове. Вижда се по магистрала А1, свързваща със Сараево, и чак до входа на Зеница, но не се е задържал в центъра, нито на терена, където Италия ще опита да стигне до Америка.

Няколко купчинки сняг са останали зад пейките. Портата зад северната трибуна, най-високата, е отворена. Може да се влезе. Охраната е на входа на запазения паркинг. Никой не те спира. Босненските медии разказват, че са подредили и „затоплили“ терена с машини за разтопяване на снега. Никога няма да разберем дали е вярно (а те вече са премахнати) или става дума за измислица. Отблизо не изглежда като катастрофа, но има едно препятствие: тревата е по-висока от нормалното, бутоните и обувките могат да потънат в такъв терен.

Това е аспект, който трябва да се има предвид, но италианците са информирани. Представител на федерацията е бил на терена в петък и събота за обичайната инспекция и проверка на ситуацията. Новините накараха Дженаро Гатузо да промени програмата. Треньорът би искал да тренира Италия на терена за финала с Босна, но заминаването беше отложено с един ден, заради лошите атмосферни условия. Адзурите пътуват със самолет до Сараево и ще стигнат до Зеница с автобус, като разстоянието е 70 километра.

Това определено не е „Олд Трафорд“ в Манчестър. Стадионът е на път да се разпадне, изглежда запуснат. Прожекторите са ръждясали, стъпалата – разпадащи се. Достатъчни са десет стъпки, за да се качиш на южната трибуна и да се озовеш зад вратата. Едната от двете трибуни е много ниска. Само решетките и един турникет, който носи толкова меланхолия от 70-те години, я отделят от улицата. Огромни блокове от съветска архитектура, високи четиридесет или петдесет етажа, гледат към "Билино Поле". Как и защо Италия, поставена под номер едно, е принудена да играе за Световното първенство чрез бараж на място като това през 2026 г., остава въпрос, за който трябва да се потърси отговор от Инфантино.