Гасперини изрази възхищението си от новостта след победата над Фиорентина. „Най-накрая се играе повече, колко е хубаво“, заяви треньорът на Рома. Новите правила изглежда са постигнали истинско единодушие. Преди треньора на „Рома“ ентусиазъм изрази и Сеск Фабрегас – човек, който неведнъж се е сблъсквал с Гасп в битката за  Шампионската лига през миналата година. „Мачовете са по-забавни с новите правила“. Този път всички са на едно мнение. Да, но на практика какво се промени? В Серия А се играе повече и средната продължителност на реалното игрово време се е увеличила с почти пет минути в сравнение с първия кръг на миналата година: 59 минути и 14 секунди сега, срещу 54 мин. и 20 сек преди година.

Най-ясната илюстрация на тази промяна идва от мача Аталанта – Сасуоло. Повече от 66 минути топката е била в игра, което се равнява на 69% от общата продължителност на мача. Преди една година, в първия кръг, най-добрият резултат беше 63% – този, регистриран в мача Милан – Кремонезе. Това се дължи на новите правила. Първият случай беше с вратаря Лоренцо Палмизани, който по време на мача Фрозиноне – Ювентус се забави с изпълнение на аут и бе отсъден корнер в полза на „Ювентус“. Той отне повече от 5 секунди и рефера Айролди отсъди корнер за „бианконерите“. Същото важи и за страничните хвърляния. Интересен факт: Палмидани беше главен герой в подобен случай и миналата година. През миналия сезон, по време на мача срещу „Монца“ от Серия Б, той беше наказан за това, че е задържал топката прекалено дълго, като съдията Рапуано отсъди корнер в полза на отбора от Брианца. В този случай времето беше осем секунди.   

В края на миналия сезон Серия А заемаше последното място сред петте големи европейски първенства по отношение на ефективното игрово време: около 54 минути на мач, спрямо 55 вън Висшата лига и 56 в Лига 1. Днес италианското първенство стартира с показател, който го доближава значително до тези темпове. И може би не е случайно, че новостта се посреща с ентусиазъм именно от онези треньори, които повече от другите бяха критикували непрекъснатите прекъсвания. От Гасперини до Фабрегас революцията беше посрещната с ентусиазъм. Дори отговорникът за назначаването на съдиите Орсато посочи пътя: по-малко ВАР и съдии в центъра. По-малко намеси, които нарушават ритъма, повече отговорност, оставена на този, който ръководи мача. И след години, прекарани в обсъждане на мъртво време, симулации, протести и безкрайни възобновявания на играта, Италия изглежда е решила да направи нещо много просто: да играе повече.