Тъй като никой не искаше да го направи, сега почти всички обмислят тази възможност. И това е така, защото остават само няколко дни за подаване на кандидатурите. Докато вниманието е насочено към избора на селекционера, италианският футболен свят почти е забравил, че през 2032 г. ще бъде домакин на Европейското първенство заедно с Турция. И сега, след години на обещания и проекти, е време да се ускори работата по въпроса със стадионите, който се очертава като един от най-горещите теми по време на мандата на Джовани Малаго. 

Преди няколко дни (на 23 юли) Сенатът публикува Декрет-закон № 108/2026, озаглавен „Спешни разпоредби в областта на спорта за провеждането на големи събития“. Член 1 от обширния документ е изцяло посветен на Евро 2032 и предвижда „назначаването на извънреден комисар за реализацията и завършването на необходимите строителни работи“ за провеждането на европейското първенство. Да, строителните работи. Които, казано по-просто, са предимно стадионите. Италия трябва да избере пет от тях (същото ще направи и Турция) до октомври 2026 г. И те трябва да бъдат готови поне една година преди събитието, тоест през 2031 г. До такава степен, че президентът на УЕФА Чеферин публично предупреди Италия: „Имате една от най-лошите футболни инфраструктури в Европа. Ако съоръженията не се променят, Евро 2032 няма да се играе при вас“. По-ясно от това не може да бъде...

Времето, с други думи, наближава. Общините имат срок до петък да подадат кандидатурите си пред президентът на италианската федерация Малаго. Допреди няколко месеца единствената сигурност беше Торино с „Ювентус Стадиум“. След това, окрилени от ентусиазма след „Милано-Кортина“, все повече градове решиха да опитат късмета си. Като се започне, разбира се, от Милано и Рим. Столицата на Ломбардия разчита да има готов новия стадион, и то не на последно място защото сегашният „Сан Сиро“ дори не отговаря на изискванията.

Столицата, от друга страна, играе на поне два, а може би и на три фронта: реконструкцията на сегашния „Олимпико“ (и с оглед на кандидатурата за Олимпийските игри през 2036 г.) и новия стадион на Рома в Пиетралата. След това има и „Фламинио“, за който настоява Лацио на Клаудио Лотито. Междувременно, след години на строителни работи, ще бъде готов новият стадион „Артемио Франки“ във Флоренция. Остава да се разбере какво ще се случи в Неапол: от една страна общината се стреми към реставрация на стадион „Марадона“, а от друга – Де Лаурентис има за цел собствен стадион. Ще видим. 

Големите градове, разбира се. Но не само те. Малаго ще получи досиета и от други общини, решени да използват събитието като лост за модернизиране на своите съоръжения и за получаване на средства за това. Генуа, например, със стадион „Луиджи Ферарис“, но също и „Дал’Ара“ в Болоня и „Бентегоди“ във Верона. От юг ще пристигнат кандидатурите на Бари, Лече, Каляри, Палермо (което се ползва с подкрепата на „Сити Футбол Груп“) и дори Салерно, където вече са започнали строителните работи по новия стадион „Ареки“. Окончателният избор ще бъде на федерацията, която – със сигурност – няма да може да задоволи всички: още една гореща кандидатура на бюрото на президента Малаго.