Първият поданик на Нейно Величество не се представи чак толкова зле. На Джон Стоунс му бяха достатъчни само 20 минути с екипа на Интер, за да бъде прегърнат от цялата нова компания, най-вече от Лаутаро Мартинес, който преди месец му разби сърцето в полуфинала на Световното първенство: английският защитник, след 10 години достойно служене в Манчеснър Сити, намери точния удар, за да придаде смисъл на този приятелски мач в Бари на 15 август срещу Бетис. 

Усещането за момент в 82-рата минута, след пас с гърди от Павар, беше като на нападател, който усеща вратата – топката се промъкна плавно в горния ъгъл: това със сигурност е оценил и аржентинският му капитан, който влезе с него 20 минути преди края, както и ръководството, което го наблюдаваше от трибуните, след като убеди Oaktree да го вземе без трансферна сума (нещо, което не е било очевидно, имайки предвид фирмената политика). В „Интер“ всички знаят, че, независимо от физическата му форма, Стоунс повишава нивото на целия отбор, а не само на защитата. Достатъчен беше неговият гол, за да донесе победата в последния контролен мач от предсезонната подготовка, след отлично второ полувреме и по-сънливо първо. В събота на „Сан Сиро“ ще пристигне „Монца“ и нещата ще станат сериозни – в съвсем различна обстановка и с различно настроение, както е нормално: добавянето на седем дни работа върху мускулите и психиката прави огромна разлика на този етап от лятото. И все пак, въпреки „енергоспестяващия режим“ и оскъдния състав, останал след празника на 15 август на стадион „Сан Никола“, мачът в Бари даде още от самото начало някои насоки, които да се следват в подготовката за Серия А.

Например, освен сензационния дебют на Стоунс, приятелският мач разкри нещо за формата на отделните играчи, като се започне от най-вдъхновения в цялата група: срещу Бетис, отбор с коварна техника, който ще играе в Шампионската лига, Диуф потвърди отличното си състояние. Новата му роля като десен халф-бек започва да му допада – от лявата му нога, с която се придвижва към центъра, произтичат опасностите през първото полувреме: напредъкът му е благословен от Киву, още повече сега, когато от тази страна конкуренцията се засилва с пристигането на Джед Спенс (привличането на англичанина най-накрая стана официално, а добрият Джед вече заяви, че се чувства… „на седмото небе“). Напротив, едва сега Чабханоглу започва да намира дъх и малко ритъм в сътрудничеството с централните полузащитници, същите, с които вече делеше полузащитата миналия сезон – от едната страна Барела, а от другата – Желински: турчинът издържа само 45 минути, но това беше решено още от самото начало. Още от самото начало Киву избира да постави в отбраната отново младия Бовио, между стълбовете Бисек и Бастони: той е роден през 2008 г., но продължава да показва спокойствието на ветеран и да привлича вниманието на треньора. В атака стартовият дует Бони-Пио се нуждае от време, за да се настрои, особено италианецът, който е далеч от обичайното си ниво и тук-там е неточен в началото. През първите 45 минути срещу андалусците, с този стартиращ състав, липсват завършващите удари, въпреки че „Интер“ държи повече топката: Карлос Аугусто отляво намира нападателите винаги закъснели, докато от другата страна Диуф създава опасности. Напротив, играчите от Севиля са по-опасни с Антони и Ернандес, но Мартинес е доста концентриран в този сезон, който започва като титуляр.

След първо полувреме, което изглеждаше като крачка назад спрямо миналото, през второто полувреме тонът се променя: веднага влизат Димарко, Сучич и Аканджи; излизат Карлос Аугусто, Чалханоглу и Бовио. Швейцарецът се присъединява към триото в отбраната, което ще започне като титуляри в Монца, хърватинът като ляв полузащитник кара Желински отново да влезе в ролята на плеймейкър, докато Димарко осигурява опора, която преди това липсваше, и играта веднага се подобрява. Резултатът е, че Интер повишава интензивността и започва да стреля наистина към вратата: както Сучич, така и, най-вече, Бони са близо до гол. Атмосферата се променя, дори когато Киву прави още една ротация (Проведел за Мартинес, след това Павар заменя Бастони, Мхитарян влиза на мястото на Барела, а Луис Енрике – на Диуф), докато настъпва 70-ата минута и ето го моментът, който всички очакваха: „Сан Никола“ се събужда от летаргията си, когато влиза Лаутаро. Остават добри 20 минути, за да се подготви капитанът за дебюта си, но аржентинецът, с едва 5 дни тренировки, може да вложи само борбеност и малко друго. Напротив, в центъра на вниманието се озовава колегата му, влязъл на терена заедно с него и дошъл в Италия от нищото: пряк свободен удар на Димарко, приет от Павар, който с отбиването си улеснява победния удар на Стоунс. Ражда се английския „Интер“ и този гол е само началото.