Този път ще може да си отнесете у дома парченце от „Сан Сиро“. Когато дойде моментът за събарянето на стадион „Джузепе Меаца“, „Интер“ и „Милан“ обмислят възможността да продадат или да предоставят седалките от стадиона на абонатите от последната година, като им позволят да запазят много конкретен спомен от стария дом на миланския футбол. Това става ясно от екологичния доклад VAS, изготвен в рамките на процедурата за екологична оценка на проекта за новия стадион. В документа прехвърлянето на седалките се определя като „една от дейностите с най-голяма екологична и символична стойност“. Идеята е да се пристъпи към това преди самото събаряне на стадиона, като се организират „специални и контролирани дни“ с предварителна резервация и регулиран достъп по сектори. Демонтажът ще бъде „асистиран или контролиран“, с натоварен персонал, проверка на маршрутите и „проследяема доставка на седалката“. 

Оценката, съдържаща се в документа, се основава на ориентировъчен капацитет от 75 817 седалки. При предположението, че 80% от тях ще бъдат продадени или по някакъв начин повторно използвани от абонатите, проектът предвижда, че могат да бъдат възстановени 60 654 седалки. Това не е просто операция с емоционална стойност. Екологичният доклад количествено измерва ползата и от екологична гледна точка: като се вземе предвид предпазливо изчислено средно тегло от 4,5 килограма пластмаса на седалка, повторното използване би позволило да се извадят от потока на отпадъците 272 943 килограма пластмаса, което се равнява на около 273 тона. Самите проектанти обаче уточняват, че икономическото въздействие на операцията би било ограничено в сравнение с общия мащаб на събарянето. Стойността на инициативата е преди всичко символична: „Действието, макар и да не генерира значителни икономии в сравнение с общите произведени обеми, придобива символична стойност от гледна точка на „кръговата икономика““. 

Оползотворяването на седалките е част от по-широк план за селективно събаряне на стадиона. В екологичния доклад се говори за интервенция „с висока техническа и екологична сложност“, чиято стратегия се основава на принципите за „ограничаване на въздействието върху околната среда и максимално оползотворяване на материалите“. Разрушаването на стадион „Меаца“ се очаква да доведе до около 225 000 тона отпадъци от конструкциите, както и около 100 000 тона стомана от демонтирането на покрива и 34 804 тона отпадъци от арматурата. Към тях се добавят, наред с други материали, 4 000 тона пластмаса, 5 000 тона инсталационни материали, 2 500 тона гипсокартон и около 1 000 тона ронливи материали, съдържащи азбест. Преди структурното събаряне ще бъде необходимо да се пристъпи към „демонтиране на съществуващите инсталации и оборудване“, като постепенно се премахват врати, дограма, окачени тавани, вградено обзавеждане, преградни стени, повдигнати подове и други елементи, намиращи се вътре в стадиона.

За отпадъците от стоманобетон, от друга страна, е предвидена фаза на намаляване на размерите и „отстраняване на желязото“ директно на строителната площадка, за да се оптимизират превозите и да се максимизира оползотворяването на материалите. Отпадъците ще бъдат „изпратени в инсталация за оползотворяване“. Проектът за събаряне има и икономическо измерение, което далеч не е символично. Според оценката, съдържаща се в документацията, разходите за събарянето на „Сан Сиро“ възлизат на 115 260 367 евро. Към тази сума се добавят около 12 милиона евро за дейностите, свързани с тунела „Патрокло“. Общата сметка за двете операции надхвърля 127 милиона евро. 

Темата за „Сан Сиро“ беше коментирана днес и от кмета на Милано Джузепе Сала. „Надявам се клубовете да покажат много скоро новия визуализиран проект на стадиона и да гарантират, че новият стадион ще бъде готов за Европейското първенство през 2032 г. Разрушаването на „Меаца“? Става дума за 2033 г. Честно казано, не мога да разбера защо точно сега се обръща толкова внимание на тази тема“, заключи той.