Кой е казал, че „Наполи“ не е похарчил нищо на трансферния пазар? Почти всички. Сред феновете, в частност, се носи слухът, че клубът на Аурелио Де Лаурентис не е направил трансфери. Привличането само на Фавасули и Бадиашиле кара да се оцени трансферната дейност на „Адзурите“ като една от най-скромните през последните две десетилетия. Макар да е вярно, че стратегията на собственика на Наполи очевидно е била да оздрави финансите, от друга страна трябва да се вземат предвид разходите за изкупуването на Размус Хойлунд и Алисон Сантос. Около 60 милиона, за да се придобият официално титулярният нападател и бразилското крило. Към тях трябва да се прибавят и 10-те милиона от двете нови трансферни попълнения. Ако не друго, Аурелио Де Лаурентис е спазил думата си. На пресконференцията за представянето на новия екип на „Наполи“ – този за стогодишнината – той се отпусна в изключително трезва оценка: „Наполи“ има 47 играчи и поне 25 от тях трябва да напуснат, преди да се започне с покупките. Ако има пропуски, трябва да се купува, но вече има повече играчи за всяка позиция. След това трябва да се говори с треньора, за да се разбере – всеки има своя методология, Алегри е ориентиран към резултатите и с него ще се разбираме много добре“.

Речено – сторено. Масимилиано Алегри нямаше нищо за възразяване по отношение на състава на „Наполи“, напротив. Изявленията преди мача с Комо не оставиха място за интерпретации: „Доволен съм от състава, с който разполагаме. Освен че имаме проблеми с лимита на състава. Няма смисъл да включваме играчи, които не подобряват техническото ниво на отбора, което и без това е високо“. Думи, които са прозвучали като музика в ушите на Аурелио Де Лаурентис и на изпълнителния директор Андреа Киавели.

Ръководството на „Адзурите“ се оказа в ситуация, в която трябваше да покрие разходите от двугодишния период с Конте. Около 300 милиона за трансферите на играчите, поискани от бившия треньор на Наполи, който обаче подари на Де Лаурентис титла, една Суперкупа и, съответно, класиране за Шампионската лига в два поредни сезона. Единственият недостатък е представянето в Европа: ако Наполи беше стигнал по-далеч от баражите, приходите щяха да бъдат още по-големи. През последните две години „Наполи“ се радваше и благодарение на продажбите на играчи като Осимен и Кварацхелия, които оставиха в наследство на собственика на „Адзурите“ съкровище от общо 150 милиона. Те биха били 200, ако президентът беше приел щедрата оферта, предложена от ПСЖ няколко месеца по-рано за двамата играчи.

Мисията на неаполитанци да се освободят от колкото се може повече разходи на всички нива намери приложение и по отношение на разходите за заплати. Започвайки от разходите за техническия щаб, Конте и неговите сътрудници струваха на Наполи повече от 20 милиона бруто годишно. Пристигането на Алегри спести на Наполи половината от тази сума. Брутната заплата на Макс, всъщност, съответства на нетната заплата на Конте. Следователно новият технически щаб на „Адзурите“ тежи в бюджета общо 10 милиона, като се вземат предвид всички фигури. Но истинската гордост на трансферния пазар е зад кулисите. Разделите, окончателни или под наем, през летния трансферен прозорец облекчиха „Наполи“ с около 25 милиона бруто заплати. Само Лукаку тежеше в бюджета 12 милиона бруто, като получаваше нетна заплата за сезона от 8,5 милиона. С окончателното прехвърляне на Ромелу във „Фенербахче“ Мана успя да вкара в касата на клуба 6 милиона фиксирана сума плюс 3 милиона бонуси, от които 2 са свързани с личните му постижения, а един – със спечелването на шампионата. Нелоша сделка, ако се имат предвид 102-те минути, които нападателят е играл през миналия сезон. От преотстъпванията на Каюусте и Линдстрьом, през Нгонге, но и окончателните трансфери на Шедира в Авелино и Хаса във Фрозиноне: 25-те излишни играчи на Наполи намериха нов дом, поне за следващите шест месеца.

Проблемът е само отложен, да, но все пак е спасително средство за финансите на „азурите“. Разбира се, в общата бъркотия на политиката на принудителни продажби на клуба, беше пожертван играч като Мигел Гутиерес. Предвид оферта от 30 милиона плюс 2 милиона бонус от Байер Леверкузен, Аурелио даде зелена светлина. Напускането на испанеца донесе печалба от 18 милиона, която ще бъде разпределена за три години съгласно правилата на УЕФА. 

Току-що приключилият трансферен прозорец е, без съмнение, най-бедният от ерата на Де Лаурентис. Феновете на „Адзурите“ го следяха първоначално с надежда, а след това с примирение. Свикнали със звездното трансферно пазаруване през двугодишния период на Конте, те биха очаквали някой изненадващ трансфер, може би дори в последния момент. Заблудени от гръмките имена, които циркулираха през последните седмици – от Габриел Жезус (който се присъедини към „Барселона“) до Волтемаде (в „Ювентус“) – неаполитанците изляха гнева си в социалните мрежи: „Най-лошият трансферен прозорец от последните сто години“, „Поне няколко играчи от висока класа в годината на стогодишнината…“.

Сред феновете има и такива, които се шегуват: „Защо изобщо имаше трансферен прозорец?“, „Десето място, Here we go“, „И все пак не може да се съди за трансферен прозорец без нови попълнения“, „Трансферен прозорец? Този за рибата“, „Дори Лацио направи повече трансфери от нас“. Докато други, по-оптимистичните, се опитват да намерят обяснение: „Да повторим заедно: другите се нуждаеха от подкрепления повече от нас, Наполи е велик отбор“, „Бедният Алегри, който ще стане изкупителната жертва, дано не свърши като Анчелоти“, „Трансферният прозорец беше направен преди година за Конте, който обезцени играчите“. На фона на трансферите, малкото нови попълнения и голямото разочарование на феновете, Аурелио Де Лаурентис изглежда доволен. Въпреки всичко, усмивката на президента винаги дава надежда.