„Наполи“ не се продава, а Аурелио Де Лаурентис няма да напусне. Напротив, ако е възможно, ще удвои усилията си. На първо място – ангажиментът. А след това – евентуалната му позиция, ако някога наистина трябва да остави „Наполи“ в ръцете на други. За предпочитане неаполитанци, а не чужденци. В дългото си интервю за Radio Kiss Kiss президентът на „Адзурите“ внесе яснота по въпроса, като отново подчерта желанието си да продължи да ръководи клуба дори и в случай на продажба. Подобно на това, което направи семейство Перкаси в Бергамо. Той е гаранцията за успех в един нов етап, който ще изисква значителни инвестиции, най-вече в инфраструктурата.

Председателят разказа и за контактите си с Рицета и с фондовете, които той представлява. „Преди около година получих покана за среща от Рицета, когото не познавах, и от любезност отговорих“, разказа той. От тази среща се зароди предварителна консултация между адвокатите, без обаче да се стигне до истинска проверка на състоянието на компанията. Причината е проста: Де Лаурентис не се разпознава в предложения му проект, а идеята да се откаже от кормилото не му допада. „Първо ми казаха, че аз трябва да управлявам, докато постепенно тази роля се намали и накрая да стана почетен председател“. Точно този пасаж обяснява по-добре от всяка цифра защо преговорите така и не се осъществиха. Идеята да се насочи постепенно Де Лаурентис към символична роля не се вписва в плановете му. „Поисках гаранции, че тази работа ще продължи след 22 години в клуба. Имах задължение към феновете на „Наполи“, които са по целия свят“.

Същото важи и за интереса от страна на Саудитска Арабия. Де Лаурентис разкри, че му е била предложена дори по-висока оферта. „Арабите искаха да ми предложат 3,5 милиарда евро, но аз не исках да се пенсионирам“. Фраза, която перфектно отразява настроението му. Защото президентът продължава да се вижда в центъра на проекта, а не като предприемач, готов да прибере печалбата и да напусне сцената. „Все още знам как да правя кино, а футбола, който не знаех как да правя, научих се да го правя въпреки хилядите трудности“, добави той. Изявление, което разкрива и известна гордост от изминатия път през тези 22 години начело на клуба – от Серия С до шампионските титли и международното ниво, достигнато от „Наполи“.

Всъщност именно тук се крие истинският ключ към цялата история. Оферти е имало и вероятно ще продължат да пристигат. Но тези, които се обсъждаха досега, предвиждаха нещо като постепенно оттегляне на президента. Сценарий, който Де Лаурентис не обмисля. Той иска да остане в центъра на събитията, да продължи да ръководи клуба и да доведе до край проектите, които счита за решаващи за бъдещето, като се започне от новия стадион. Модел, по-близък до този на семейните собственици, които запазват контрола и пряко съпътстват растежа на клуба, отколкото до този на президента, готов да предаде щафетата.

И дори когато отваря вратата към бъдещ сценарий, посланието остава същото: „Засега не съм решил да продавам. Но ако се наложи да продам Наполи, бих предпочел да го направя на неаполитанец, а не на американец. Всеки от нас знае добре с кого да общува в собствения си дом. Ако някой неаполитанец има желание да ме замести след 2, 3 или 5 години, добре“. Защото днес, повече от стойността на „Наполи“, има значение фактът, че Аурелио Де Лаурентис няма никакво намерение да се оттегли.