С отказването на сър Алекс Фъргюсън от треньорската професия през 2013 година се отвори огромна бездна не само в изградената от него футболна и маркетингова империя Манчестър Юнайтед, но и в спорта като цяло. Особено в английския футбол, загубил в лицето на Фърги най-успешния си мениджър.

След доброволното слизане на коравия шотландец от трона мястото му остана празно и за него веднага започна да се бори непослушният егоцентричен самоук футболен учител Жозе Моуриньо. Сетубалският специалист не само не беше първи избор на Фъргюсън за негов наследник в "Театъра на мечтите", но се сгромоляса с гръм и трясък в опита си да наследи легендата като емблема на Висшата лига.

По отношение на успехите и способността да мотивира отбора си в краткосрочен план Жозе е един от най-добрите в историята. Но забележете - става дума за кратък период от време. Обикновено водените от Моуриньо отбори започват да се мъчат през третия сезон, като дори Фабио Капело го разкритикува, че Жозе изцежда футболистите си за година и половина, максимум - две.

Точно такъв беше случаят на Моуриньо при първия му престой в Челси, когато началото на катаклизмите на терена и извън него започнаха през третия сезон, в който тимът беше детрониран във Висшата лига. Сега историята се повтори, а всички помним как Жозе си тръгна със скандали от Реал Мадрид, изгаряйки мостовете с всички лидери в съблекалнята. На третата година...

През май месец всичко на стадион "Стамфорд бридж" беше прекрасно - отборът беше станал шампион и се кичеше с трофея за Купата на лигата. Но няколко месеца по-късно "синият" Рай се превърна в истински Ад. Челси стана шампионът с най-слаб старт в първенството изобщо и след 16-ия кръг имаше повече изиграни мачове, отколкото точки (15), заемайки 16-а позиция. Този сценарий би изглеждал като научно-фантастичен през лятото и дори най-големите критици на Специалния нямаше да си помислят, че това е възможно.

Какво обаче се случи в отбора, за да се стигне до този срам? Едва ли Моуриньо е станал по-слаб треньор, или по-слаб психолог, мотиватор и тактик. Едва ли неговите футболисти са забравили как се играе футбол.

Наскоро самият Жозе назова грешниците и публично заяви, че Иванович, Тери, Кейхил и Фабрегас играят много под високото си ниво от миналия сезон. Дни след това доскорошният мениджър на Челси беше красноречив и заяви, че се чувства предаден от възпитаниците си. Той спря да ги защитава и започна да ги порицава. Знак, че връзката между тях е скъсана. И последвалото му уволнение по-скоро беше очаквано, отколкото изненадващо.

Ако трябва да сравним водещите фигури в отбора, сред повечето от тях спадът наистина е очевиден. Въпросът обаче е на какво се дължи той. Дали става дума за сериозна издънка на треньорския щаб по време на лятната подготовка, или за саботаж?

Сеск Фабрегас беше най-добрият подавач (18 асистенции и три гола) през миналия сезон, а през този трудно би намерил място и в състава на някой опашкар, постигайки само две голови подавания и нито едно попадение до уволнението на Жозе. От играч №1 на Висшата лига (14 гола и 9 асистенции) през миналия сезон, Еден Азар е футболна карикатура през този и има същите показатели като испанеца - 0 гола, 2 асистенции под ръководството на Моуриньо.

Като добавим тромавата и неориентирана защита, в която основно действат Тери, Кейхил и Иванович, картината става още по-мрачна. Спадът е особено видим при сърбина, който буквално не приличаше на себе си през по-голямата част от този сезон. По ирония на съдбата именно той вкара още в петата минута за победата с 3:1 над Съндърланд. Малко след като иберийският наставник беше натирен.

За капак вратарят Тибо Куртоа контузи коляното си и остана три месеца в лазарета. Но проблемите за Челси бяха и на върха на атаката, където действа сравняваният с бик през миналия сезон (20 гола и три асистенции) Диего Коста, който има само три гола и една асистенция през тази кампания под ръководството на ибериеца. Испанският национал видимо качи килограми, получи контузия, след това и наказание, а в началото на този месец демонстративно замери Моуриньо с тренировъчен потник.

Само си представете тази случка на пейката на Манчестър Юнайтед, докато Фърги стоеше там. Не можете да си го представите, нали? Аз също. Веднъж Дейвид Бекъм повиши тон на шотландеца и трябваше да минат месеци, докато заличи белега от бутонката, с която сър Алекс го порази в главата.

Моуриньо обаче никога не се ползваше с този статут и едва ли някога ще се ползва. Да, той умее да превръща във воини своите футболисти, когато "хване" нов отбор. Но няма уменията на Фъргюсън да управлява успешно в продължителен период от време, камо ли да смени поколенията в един клуб и да продължава да вдига трофеи. Жозе надъхва и мотивира, но не респектира. Той омайва, но не предизвиква любов. Жозе е нещо като главатар на банда гамени, а сър Алекс ще бъде запомнен като футболен крал дори от онези, които не го харесваха.

Бъркането в очите на колегите и оплюването им е запазена марка на Моуриньо, който обича да се конфронтира най-вече с по-слаби характери от него. Не смееше да стори това с Фърги, нито с ексцентричния едър бунтар с юмрук като чук Юрген Клоп. Но го стори с кротки и възпитани мениджъри като Венгер, Раниери и покойния Тито Виланова.

Един от жалките опити на сетубалеца да осъществи доминация във Висшата лига включваше манипулиране на съдиите и оказването на натиск върху тях преди, по време и след мачовете. Но както отбеляза Пол Скоулс, "сред арбитрите сякаш има едно нежелание да бъдат повлияни от него. Не че умишлено допускат грешки в ушърб на Челси, те просто отказват той да им казва какво да правят". Има доза истина, нали?

Португалецът не успя да ги предразположи и шантажира, не успя да завладее умовете им и да ги накара да треперят със страхопочитание, докато той ръкомаха в близост до тях край тъчлинията. Както го правеше Фъргюсън. Защото дори за това се изискват големи способности, величествено присъствие и аура. Каквито не чак толкова специалния Жозе не притежава.

И когато той говореше за съдийските тесли срещу Челси (в повечето случаи беше прав), Жозе деликатно пропускаше цялата история - съдийските аванти в полза на тима му. Както беше в случаите миналия сезон, когато в мачовете срещу Тотнъм и Арсенал Гари Кейхил изрита по брутален начин Хари Кейн и Алексис Санчес. Или когато Иванович се пробва да удуши Джеймс Макарти срещу Евертън, а Диего Коста умишлено се опита да счупи крака на Мартин Шкъртел през миналия и през този сезон.

И тук стигаме до момента дали всъщност Моуриньо не стана жертва на собствената си арогантност. Защото случайно или не, сривът започна след като той изгони дългогодишната лекарка Ева Карнейро от медицинския екип. Психологът Жозе пренебрегна тънкия психологически момент, че скандалът му с хубавата докторка ще се пренесе в отношенията с футболистите.

Защото хубавата Ева не беше само един медик в съблекалнята, тя беше приятел с футболистите и нещо повече (според слуховете) с някои от тях като Иванович и Тери. Конфронтирайки се с Карнейро, Специалния стана враг на собствената си банда, останала без музата си, без този толкова приятен полъх на женското присъствие в колектива. И в Троя („Стамфорд бридж”) беше вкаран кухия дървен кон (съмнителната безидейна игра на отбора), пропит със злобата и отблъскващото себелюбие на един самозабравил се Нарцис. Платил с главата си цената за това, че Хубавата Елена вече не вдъхновява воините му.

Ако не знаеш какъв е проблемът, навярно в основата му стои жена. И почти сигурно точно такъв е случаят с Челси, където Моуриньо завърши позорно своя втори престой. Вместо да осигури стабилност като сър Алекс, португалецът подпали кралството си с фойерверките, чрез които се опита да озари ненаситната си за внимание самовлюбена и горделива личност.

 

Друми Георгиев, Gol.bg