В понеделник нападателят на Челси Диего Коста стана герой за Челси, вкарвайки победния гол за успеха с 2:1 над Уест Хям. След като на два пъти по-рано можеше да бъде изгонен с втори жълт картон от арбитъра Антъни Тейлър за грубо влизане в краката на вратаря Адриан и за симулация.

Галерия

Като изключим феновете на "сините" и новия мениджър на тима Антонио Конте, целият останал свят мрази Коста. Футболен злодей-рецидивист ли е бразилецът с испански паспорт, или изкупителна жертва? Вълк в овча кожа ли е той и защо не може да бъде разпознат от "пастирите" на английския футбол?

Самият футболист се изкара жертва и заяви пред ESPN: "Странно е, че съдията ми показа картон, когато се опитах да говоря с него. Ако трябва да съм честен, аз съм взет под прицел тук - от реферите, от хората... Ако направя нещо, всички ме третират по различен начин от другите. Трябва да се види, че хората ме взимат за мишена. Но това е нещо, с което трябва да се справя и се моля на Господ тези неща да не ми окажат влияние".

Ако вярваме на думите на Диего и на благия му поглед преди и след мач, той се превръща в обществен враг №1 по неясни причини. Статистиката обаче не е в негова полза, защото таранът има десетки инциденти с футболисти от различни отбори и от различни първенства.

Безумното влизане в опорния крак на вратаря Адриан е само един от случаите, в които Коста "минава между капките" и съдийската грешка е в ущърб на противниците на Челси. Защото ако Тейлър не се беше уплашил и спазваше правилата, испанският национал трябваше да бъде изгонен. 

Такъв беше случаят и при победата на Челси с 2:0 над Арсенал миналия септември, когато Диего си позволи юмруци срещу Косиелни и Габриел, но не беше изгонен и по-късно съдейства за червения картон на последния чрез поредната си евтина провокация, която струваше скъпо за съперника. Последвалото наказание по видеозапис на нападателя едва ли стопли "артилеристите".

"Визитката" на Коста по отношение грубите действия е за завиждане и от звездите в кеча. Още в Испания той имаше избухвания като удари по Серхио Рамос и Пепе, настъпване на Рубен Перес и удар с глава срещу Давид Лимберски от Виктория Пилзен.

За два сезона с екипа на Челси южноамериканецът влезе в конфронтация с играчи на почти всички съперници. Той настъпи брутално Емре Джан и Мартин Шкъртел по глезените, а в друг мач срещу Ливърпул изрита словака в корема и веднага след това се изкара потърпевш пред съдията. Диего си навлече гнева на бившия капитан на Ливърпул Стивън Джерард, на голмайстора на Лестър Джейми Варди и на Муса Дембеле (Тотнъм) заради "мръсните" си действия. 

Помните ли как Диего блъсна Гарет Бари и после се опита да го ухапе? А как удари с лакти Уес Браун и Ян Вертонген? Как се опита да изрита Джон О'Шей в лицето? Как хвана Райън Шоукрос за лицето и го огледа внимателно пред погледа на съдията? Как удари Хуан Паредес (Уотфорд) в лицето? Как "помогна" на Давид Луис (ПСЖ) да падне на земята и как се опита да удуши Пабло Сабалета от Манчестър Сити?

Още в 30-ата секунда на контролата с ПСЖ преди година Коста изблъска без топка Серж Орие, а показателен за нрава на Диего е примерът от мача между Атлетико и Леванте, когато той удари Мохамед Сисоко едновременно с лакът и глава. Получил ответен удар, нападателят веднага поиска помощ от арбитъра. Гледайки невинно като малко дете... Реакция не последва и стрелецът ощипа бившия полузащитник на Юве и Ливърпул.

<iframe src="https://vine.co/v/OFQdmABq2Od/embed/simple" width="600" height="600" frameborder="0"></iframe><script src="https://platform.vine.co/static/scripts/embed.js"></script>

По всичко личи, че Коста пасва идеално в схемата на Конте, който не крие страстта си към агресивната игра. Но за разлика от своя възпитаник, Антонио е човек на честта. Истински италиански джентълмен, който няма проблеми с това да поздрави противника при поражение. Не беше случайно, че Конте се извини цели три пъти на Ливърпул за грубото нарушение на Сеск Фабрегас срещу Клаван в контролата между двата отбора преди седмици.

Излъсканият с пристигането на Маестрото Конте имидж на Челси не кореспондира с грубостите и подмолната актьорска игра на Коста. Затова оставането на нападателя в отбора може да има негативно влияние върху желанието на специалиста да изгради изцяло нов проект, в който властват други ценности и друга философия. Различна от тези на Жозе Моуриньо, който спазва правилото "след мен и потоп".

Попадналият под прицела на съдии и "други хора" Диего Коста е мишена, която автоматично праща и Челси в зрителното поле на този, който натиска спусъка. Защото в следващите мачове на "сините" е възможно да свирят по-смели и по-кадърни съдии от Антъни Тейлър. Тогава удобният в случая Звяр ще се превърне в един тъжен Квазимодо, зарязвайки своите съотборници в битката заради грешка в "централния процесор".

В крайна сметка не всичко опира до точките, финалите, медалите и трофеите. Те имат своята далеч по-голяма стойност, ако в основата им стои положителната репутация. Каквато Челси няма как да постигне с мъже под прицел като Коста в редиците. 

Историята помни и случаи, в които Диего и бившият му мениджър Жозе Моуриньо са имали право и претенциите им са били основателни. Но малцина безпристрастни фенове са изпитали съжаление към тях. Сещате се защо - заради репутацията. Защото добрата репутация не е на "ти" с агресията, арогантността и актьорското майсторство на терена.

 

Друми Георгиев, Gol.bg