Магарето Адамс играеше на 4 бири, виждаше двойно на терена и чуваше гласове

"Седим в съблекалнята на "Уембли" и се чува как душовете спират, няколко кърпи се хвърлят в ъгъла, тракат обувки. Аз трябва да кажа няколко думи, речта на капитана.

- Момчета, горе главите. Направихме страната ни горда, представихме се брилянтно.".

След това посягам към една бира, някакъв Carling, който има вкус на най-хубаво шампанско "Дом Периньон" в този момент. И едновременно с това - на урина. Следва последната ни вечер заедно, преди отборът да се раздели. Това е вечерта след отпадането ни.

Никой не иска да се прибира, всички са около бара и обсъждат случилото се. Трябваше да сме на първия финал от 30 години за Англия, а вместо това си отиваме във ваканция. Момчетата си тръгват един по един, но не и аз. До 3-4 все още имам компания. После продължавам сам. Нормално. Аз съм "алки", алкохолик. Пристрастен съм.

На другата сутрин стаите на съотборниците ми са празни. Всеки е поел към семейството, към ваканцията и после - подготовката за новия сезон. Аз нямам къде да отида. Звъня на приятели и намираме пъб с градина. Започвам шест седмици запой..."

Откъс от книгата на Тони Адамс, който преразказва вечерта и нощта след отпадането от Германия на Евро 96, когато бранителят бе капитан на "трите лъва". Историята е като филм. Съдбата на този човек е като от филм. И още нещо - това по-горе, фрагментът с края на Евро 96 и началото на летния запой, е всъщност неин вододел, нещо като край преди следващото начало.

Никой така и не разбра през годините откъде се появи прякорът Магарето. Според едни - очевидно. Всеки кадър при ъглов удар или статично положение за Арсенал и Англия го хващаше с ръка на кръста, прегърбен и приведен напред. Сякаш носи самар на гърба. Според едни - структура на човек с хронични проблеми и липса на регулярен тренировъчен режим (много далеч от истината). Според други - като магаре поел товара да носи на гърба си тежестта на цял един клуб. Ние, като футболни романтици, приемаме втората версия.

Адамс бе един от онези екземпляри, каквито днес вече няма по терените. Освен може би из долните английски дивизии. Изглеждащ като човек който видимо се измъчва от това, че е накаран да е на терена в този момент, всъщност той би си дал живота да не е никъде другаде, освен на този футболен терен. Футболът му спаси живота, въпреки че вероятно пак той го изложи на риск.

Историята му започва в Ромфорд, където са родени цял един отбор (с резервите) големи играчи на Англия. Франки Лампард и Джо Коул са последната "партида", но списъкът е дълъг. Това е квартал на Арсенал по подразбиране, тук децата би трябвало да имат червената фланелка с белия ръкав за своя първа детска мечта, а Чарли Джордж и Чарли Никълъс да са имена, далеч по-важни от това на премиера на Великобритания. Последна отправка за квартала и стига толкова: На онзи неуморим русоляв тип Рей Парлър, който тичаше като кон от едната врата до другата през 90-те в екипа на Арсенал, му викат Пеле от Ромфорд.

Та Тони Аликзандър Адамс е роден там месеци след световната титла на Англия от 1966 г., расте в Дагенъм, друга запазена територия на червено-белите от Северен Лондон, като на 14 години отива в тяхната Академия. Висок, здрав, отдаден изцяло на футбола, с огромен потенциал в центъра на отбраната и умело играещ с топката в краката. На 5 ноември 1983 г. дебютира в старата Първа дивизия, малко след 17-ия му рожден ден. На 20 е утвърден титуляр и изиграва всички 42 мача в първенството за сезон 1985/85 г. Абсолютен нов лидер на отбраната, в която има авторитети като Вив Андерсън, Кени Сансъм и Дейвид О`Лиъри.

Това е първият сезон на Джордж Греъм като мениджър на тима, четвъртото място е успех. На 21 години Адамс е избран от Греъм за новия капитан на Арсенал. Това няма да се промени цели 14 и половина години. За успехите му терена е казано на практика всичко. Тази фигура с изпъчени гърди, рязко тръгваща напред, вдигаща ръка и "влачеща след себе си" Диксън, Боулд и Уинтърбърн (от дясно наляво), прочутата "засада на Арсенал", станала пословична на Острова...

Двете титли от 1989-а - с онзи паметен успех на "Анфийлд" в решителния пряк мач над Ливърпул, както и през 1991 г. с една един загубен двубой... Двете титли в годините на Арсен Венгер, трите Купи на ФА. Финалът за КНК с онази незабравима вечер в Копенхаген срещу Парма, когато след ранния гол на Алън Смит, 30 000 англичани ревяха мощно "One-nil to the Arsenal" и всеки от нас пред телевизорите бе сигурен, че резултатът няма как да се промени. Така си и остана - 1:0. Желязната отбрана на Магарето Адамс не даде шанс на Дзола и останалите звезди.

Историите извън терена обаче са за филм. Не толкова бляскавата му кариера на игрището. Пък и кой би искал да гледа филм за някой, който се държеше постоянно за кръста, сякаш страда много с гръбначни проблеми? Положението е било доста тежко. Кога е започнало всичко е трудно да се определи. Но през 1990-а Адамс се блъска с колата си в дърво, като алкохолът в кръвта му е четири пъти над позволеното. Взимат му книжката, но понеже е за втори път, влиза и в затвора.

Да разведрим малко обстановката, имало е и комични моменти. Днес Тони с усмивка може да разкаже как на сватбата на Найъл Куин (ирландец от същата порода, само че не централен защитник, а централен нападател), се напива ужасно в Дъблин и стига до скандал на улицата с трима китайци. "Разбих си една бирена бутилка в главата и изревах срещу тях. Те избягаха. Вероятно са си помислили - щом този прави такива неща на себе си, какво ли ще ни причини на нас?!". Какъв майтап, нали!?

Дните минават монотонно - бира за закуска, тренировка, бира в пъба с целия отбор, пак тренировка, безпаметни запои...

"В неделя Тони ни събираше около обяд в кръчмата - разказва Парлър, споменатият Пеле от Ромфорд. - Той определяше правилата, истински капитан и лидер на терена и извън него. Ако крайният час бе 7 вечерта, никой не си тръгваше по-рано. Всяко напускане преди крайния час струваше 200 лири глоба. Правилата на Тони Адамс.".

Колективът в Арсенал е изключително здрав, но организмът и бракът на Адамс - далеч не толкова. През 1992-ра той се жени за Джейн Ший, имат две деца и му се струва, че всичко е наред. Докато тя не си тръгва с тях месеци преди Евро 96, не издържала на режима на живот и това, в което се е превърнал Тони. Той дори още не подозира, че в тези дълги месеци Джейн е развила друга зависимост, не по-малко страшна - към кокаина.

"Сутрин ставах, лисвах шепа вода на лицето и тръгвах - разказва Адамс. - Дори за душ не намирах сили. Пол Мърсън минаваше да ме вземе с колата за тренировка. Понякога вкарвах една бърза бира преди това, просто да възстановя концентрацията.".

Играе пиян. Или поне - пийнал. "Веднъж ми дадоха наградата за играч на мача, а бях на 3-4 бири - разказва в книгата си "Пристрастен". - Направо не можех да повярвам, а и не помних много от мача.". Нещата стигат плашещи размери и из Лондон се разказват легенди. Парлър си спомня за един стряскащ случай.

"Отново бяхме рано в "The Chequers", пъбът на нашата дружинка. Тони дойде и каза: Днес 3 ч следобед е крайният час. Видимо бе започнал вече пиенето... Спогледахме се - три е твърде рано, какво му става... В 14,30 ч една кола спря пред пъба и Тони тръгна. Каза ни само - поканили го да бъде гост на тегленето на жребия за Купата на Футболната асоциация в студиото... Да, бе! Дори не обърнахме внимание.

В 15 ч някой в пъба пусна телевизора и - Тони бе там, на екрана, заедно с Тери Винейбълс и водещия! Греъм Кели, шефът на ФА, също бе там. Нашият Тони бе напълно пиян, ризата му стърчеше от дънките, с маратонки... Тери го подкани да извади една топка и той каза с плътен глас: 31. Греъм меко го подкани да погледне по-добре, в шапката имаше само 16 топки, това бяха шибаните осминафинали! Оказа се 13... Изпопадахме от смях в кръчмата. Около 6 ч Тони се прибра в пъба и продължихме."

Коледните партита в Арсенал започват около 11 преди обяд. Шегите в баровете и клубовете често са доста солени. "По време на терапията ме питаха крал ли съм някога алкохол. Отвърнах с "не", но после се сетих - много пъти отивах до бара и си сипвах сам бира от крана, докато барманът не гледа. Бях дългуч и ръцете ми стигаха оттатък. Не го мислих за кражба, беше просто майтап..." Както и онова прочуто падане при оркестъра, след което се появява на тренировка с шев на главата. Той, който никога не се е плашил да се блъсне и в камион за висока топка, има шев на челото...

Та, за затвора през 1991 г. Санкцията му е 58 дни зад решетките, защото провинението да караш мъртво пиян по улиците на Лондон (втори път за две години) струва толкова. Започва да ходи в залата за фитнес по 3 пъти на ден, за да поддържа форма. "Храната обаче не стигаше, не бе достатъчно добра, за да издържа на натоварванията. Затова подкупих един надзирател да ми вкарва печени пилета. Там можеш да направиш всичко с пари", разказва. След излизането Арсенал печели титлата същия сезон, а той отново е в познатата форма.

Запои, безпаметни събуждания до непознати жени, халюцинации и потене преди тренировка, скандали в семейството. Неясни разговори с татко му, който му казва по телефона: "Тони, пак си пиян...". Преди Евро 96 е сам, напуснат от Джейн и децата, и готвещ се за най-важния турнир в живота му. Домакинското европейско. Изоставя напълно алкохола заради него.

Английският отбор отива на турне в Хонг Конг дни преди европейското, доста странна идея на Винейбълс. Тони е бил там преди с Арсенал и знае - изкушението е огромно. "Останах в стаята си в свободната вечер. Целият отбор излезе, аз казах - момчета, без мен. Седях на терасата и гледах светлините, а отвътре изгарях от желание да съм с тях. Но не отидох.".

Тази нощ е паметна за английския футбол, като Теди Шерингам, Пол Гаскойн, Пол Инс и Роби Фаулър са снимани как си наливат в устата текила и уиски на т.нар. "зъболекарски стол" в местен бар. В Англия скандалът е грандиозен, а след гола му срещу Шотландия на европейското, Газа неслучайно празнува така - легнал на земята, а съотборниците му наливат вода в устата.

Тони издържа на изкушението и прави страхотно първенство. След това 6 седмици не спира да пие. "Една сутрин се събудих и чувах гласове. Телефонът звънеше, но не можех да се мръдна към него. Просто не знаех какво става, някой говореше в главата ми, а бях сам.". Пол Мърсън го взима с кола за тренировката, а Тони му казва: "Мърс, имам проблем. Проблем с алкохола.". Отговорът е стряскащо бърз и някак лесен: "Добре дошъл в клуба!". Пол отдавна ходи на терапия, въпреки че капитанът му не знае за това. Август 1996-а е, това е краят. Адамс решава да тръгне по стъпките на Мърсън, който му препоръчва група и точните терапевти.

Срещите му харесват и той остава, понякога дори с последните хора там. Това е начинът му да не е сред изкушенията. Една вечер обаче пред вратата чакат репортери, надушили сензацията: "50 000 за екслузивно интервю за нас", крещи единият, а отзад светят светкавици на фотоапарати. "Изчезвайте", е отговорът. Капитанът на Арсенал и Англия е на челни страници на следващата сутрин: "ТОНИ АДАМС Е АЛКОХОЛИК".

Следващите месеци са трудни, но Магарето е нов човек. Идването на един французин от неговата страна на Ламанша също оказва огромна роля.

"Арсен Венгер дойде в Арсенал като някакъв професор от Сорбоната, говореше, посочваше, пъхаше големия си нос навсякъде - шегува се Адамс. - И имахме късмет - и ние, и той, че не се появи две години по-рано. Нямаше да го слушаме много-много!". Но това вече е група мъже, която се е променила, или поне - върви по пътя към промяната. Адамс повежда останалите в това да следват методите на Венгер. А те са радикални. Никакво пиене. Никакви некачествени храни, сандвичи, чипс и пайове.

"Никога не можах да се откажа от пържените картофки", признава Адамс. Но всичко останало се спазва изрядно. Съвсем променен, капитанът повежда един освежен, млад и гладен отбор. Титла през 1998 г., после още една през 2002 г.

Раздялата с Джейн и неизбежна, въпреки че в началото на 1997-а опитват да се съберат, преди да дойде разводът. Двама зависими родители... Това няма как да работи. Днес Тони е чист, а Джейн и в затвора - дрогата уби поредния мъж в живота на бившата му съпруга, а тя е била край него, но не се е намесила... Просто не е била в състояние.

Така реши съдбата. Също така реши и през 2004-а Адамс да се ожени за втори път. И то - каква ирония. Съпругата му се казва Попи Тийчър и е богата наследница на род с голяма слава на острова. Досещате ли се кой е той? Да помогнем - Teacher е фамилията, както се изписва на английски език... Уискито Teacher`s е родено в ръцете на пра-пра дядото Уилям Тийчър! Ирония, нали!?

Тони Аликзандър Адамс остана само с фланелката на един отбор в кариерата си - Арсенал. Никога не игра за друг клуб. 669 мача. 22 години от юноша до ветеран. Днес има негова статуя пред стадиона и - по дяволите, кой заслужава това повече от него!?

Единствената по-силна зависимост от тази към този екип, успя да преодолее. Опита да е треньор в Холандия, Испания, Англия и Азербайджан, но... Не се получи. Сега е анализатор, основно говори и коментира случващото се в Арсенал, а много се шумеше около това, че може да получи роля в клуба след напускането на Венгер. Не се случи.

Фигурата му, прегърбена при корнерите и изправена високо с топка в краката, остава паметна. Онази на наведения над бара да си сипе сам, крадешком, бира - също. Двама различни Тони Адамс. Двете лица на една легенда от сорт, какъвто вече не вирее в променената почва на съвременния футбол.

Превод на Sportinglife.bg