Виктор Валдес, или както го знаеха своите в Барса - VV, е особен персонаж. Горд, дръпнат, малцина мога да се похвалят, че са му приятели. Най-успешният вратар в историята на Барселона, при това собствен юноша, спечелил всички възможни титли във футбола - 6 пъти шампион на Примера, 6-кратен носител на Суперкупата на Испания, 3 пъти победител в Шампионската лига, 3 пъти за Купата на краля на Испания, 3-кратен световен клубен шампион, с 1 Суперкупа на УЕФА, плюс световен и европейски шампион с Испания. 

От 2014 г. тежка контузия с Барса го извади от играта. Напусна "Ноу Камп" тихомълком през задната врата, без да се прости, като отказа предложения му бенефис. От януари прие поканата на Ван Гаал, треньора, който го сложи на вратата на първия отбор на Барса, да премине в Ман Юнайтед. За да последва пълен разрив между двамата, довел до изхвърлянето му от съблекалнята. Докато мениджърът му Хинес Карвахал се опитва да му намери нов отбор (договорът с Ман Юн е до 30 юни 2016 г.), Валдес даде драматично откровено интервю пред известния колумбийски водещ Марлон Бесера, в което говори за всичко. За славата, която ненавижда, за професията си, за слизането от облаците и радостите на живота на обикновения човек

Най-лошият момент в кариерата

Бих заменил деня, в който се контузих - вкъщи срещу Селта. Прокълнатото отиграване започна от мига, в който реферът свири дузпа. Мисля, че беше Айса Гамес, който отсъди дузпа извън пеналта. Като капитан аз го притиснах, той се консултира с тъчрефера и отсъди пряк свободен удар. И този фаул промени живота ми, защото при него се контузих. Ако беше останала дузпа, със сигурност нямаше да се контузя. Бих заменил капитанската си лента в онзи ден, защото, ако не бях капитан тогава, със сигурност нямаше да поискам да извадят дузпата от наказателното поле. Никога няма да забравя това.

Урокът след контузията

Ще оставя настрана хората, които те оставят сам, ще оставя настрана факта, че светът на футбола те кара да се чувстваш, сякаш си инвалид. Но ще обясня урока, който благодарение на Господ получих: контузията направи така, че отново разбрах какъв е животът, ако не си футболист. Отидох в Германия, за да се лекувам, беше тежко, но аз исках да успея независимо от всичко, каквото и да стане. Футболистите живеем в един нереален свят. За щастие аз се върнах в истинския живот - да си платя кафето, да търся монети... и това лечение чрез смирението ми послужи сега, когато се върнах към реалността на професионалния футболист. През тези 3 месеца в Аугсбург аз си купувах билета за трамвая, ходех с патерици, бях сам. Никой не може да ми отнеме това. Аз никога повече няма да бъда някаква суперзвезда, защото преминах през това, бях тежко контузен. И както казах вече, футболът те забравя. "Ти си контузи коляното... да дойде следващият. Ти вече не струваш." Но ти пак ще струваш, ако искаш. И именно силата на твоята воля е тази, 
която ще ти помогне да се завърнеш. И това е най-добрият урок. Аз не обичам славата.

Вратар за нищо на света

Не, не бих станал отново вратар. Това е нещо, което със сигурност бих искал да променя. Винаги съм казвал, че ме накараха да повярвам, че ставам за нещо, и житейските обстоятелства ме издигнаха до професионалист. И в този момент имах щастието да повярват в мен. Но пътят не е никак лесен и със сигурност годините, в които нещата вървяха добре, не са компенсирали годините ми на страдание. Моята история с футбола се обобщава в това, че ме накараха да повярвам, че ставам за това. Накараха ме като малък сам да се убедя в това и не ми остана друго, освен да го приема и да поема по този път с максимална дисциплина. Беше работа, работа, работа, каквото и да става, и накрая достигнах върха. Но ако трябва да говоря за футбол, щях да говоря за хилядите мигове на страдание.

Ако можех да се родя отново

Да, щях да променя много неща. Животът това са кръстопътища и трябва да избереш по кой да тръгнеш и общо взето, в това преминават животът и съдбата ти, която в крайна сметка е предначертана. И единственият начин да поправиш това е да се преродиш. Бих променил много неща, които се случиха. Няма нищо по-добро от това да започнеш от нулата. Това е началната точка. Разбира се, че имам незабравими дни, като раждането на трите ми деца или вдигането на трофеите, които спечелих във футбола. 

Пред ампутация като дете

Когато бях на 12 г. и вече бях в Барса, започнах да чувствам много силна болка в абдуктора, която после слезе в крака. След седмица в болницата, без да се знае какво ми има, накрая откриха, че някаква бактерия започнала да изяжда костта на пищяла ми. Проникнала от една рана на ръката ми. Бяха лоши мигове, защото видях как страда семейството ми, но благодарение на онзи ангел пазител, който винаги е бдял над мен, след операцията кракът отново се възстанови и стана колкото другия. Не се знаеше дали ще ми мине, или ще трябва да ми режат крака. За щастие се отървах.

За съпругата му героиня

Аз се познавам най-добре. Аз съм човек, с когото трудно се излиза на глава, и моята съпруга Йоланда заслужава най-големия трофей за това, че ме търпи толкова много години.

Раздялата с Барселона

Хората очакват да им дадеш повече, да изпълняваш, да бъдеш на линия. В действителност раздялата с Барселона не бе тази, която исках, заради лечението, което трябваше да правя в Германия и заради моя характер. Аз се отстраних от отбора и се махнах. Хората със сигурност очакваха много повече от някой като мен. Със сигурност ме обвиняват за някои такива мои изпълнения.

За децата, честността и рока

Много се вълнувам от посланията в Туитър и Фейсбук, които ми пращат деца, като от вратар към вратар. Те може би си мислят, че не ги поглеждам, но аз ги изчитам всичките. Хлапето, което ти пише, е на 10 г., а аз съм на 33, но ние сме равни, ние сме вратари. И това е моят път, да бъда с тях, с децата. Защото те са наистина откровени и честни и няма да ме излъжат. Има две неща, чрез които се изолирам от всичко - рокендролът и киното. Рокът винаги ми е помагал да побеждавам своите страхове.

Превод на вестник "7 дни спорт"