Жозе Моуриньо отново е на дивана пред телевизора, а не на работа край тъчлинията. Престоят във Фенербахче превърна португалеца в световен шампион, но по неустойки, които му се полагат от шестте поредни уволнения. Самият факт, че през 2025-а той отново не успя да класира отбор в Шампионската лига (а имаше тази възможност), е поредното доказателство за трайното излизане на Специалния от голямата игра. На 16 септември ще започне шестият пореден сезон, в който най-престижният клубен турнир ще мине без присъствието на двукратния победител с Порто (2004) и Интер (2010).

А от 2018-а насам, когато бе изгонен от Манчестър Юнайтед, кариерата на Специалния върви само надолу. И ден след ден някак все повече угасва надеждата, че е възможно неговото завръщане в някой от грандовете на Стария континент. Такова най-вероятно изобщо няма да има. Просто защото вече никой от водещите отбори не го иска.

В същото време обаче на 62 години на Моуриньо му е рано за пенсиониране. Вероятно неговата родина Португалия в даден момент ще му даде възможност за хепиенд начело на националния отбор, но поне в близко бъдеще подобен вариант не се вижда на хоризонта. Другата логична дестинация е Саудитска Арабия или живуркане в някой от отборите в средата на класирането на английската Висша лига. Самият Жозе вече подхвърли на своя пресконференция, че УЕФА го мрази. Затова било по-добре да се премести в клуб, който изобщо не участва в евротурнирите. „Ако някой от дъното на таблицата в Англия има нужда от треньор след 2 години, аз съм готов да отида”, заяви той. Разбира се, думите му бяха иронични, но в тях се прокрадва и сериозна доза истина. Защото португалецът е толкова далеч от най-силните си години, че грандовете отдавна бягат далеч от него. И ако говорим за Премиършип, само някой от по-посредствените отбори може да се навие да го ангажира (макар и с риска да си сложи таралеж в гащите).

Това показва колко много са се променили нещата, откакто Моуриньо превзе победоносно Висшата лига с двете поредни титли начело на Челси (2005 и 2006), а преди това покори и Европа с Порто (2024). За тези златни времена обаче вече може да се говори само с носталгия. Със сигурност такава има и при тифозите на Интер, които няма да забравят знаменития требъл под ръководството на Жозе през 2010-а. Паметните полуфинали в ШЛ с Барселона същата година накараха неутралните зрители да намразят грозния стил на игра, практикуван на моменти от нерадзурите, но всъщност Милано е последното място, от което Моуриньо си е тръгнал изцяло по собствено желание. От другите отбори винаги го гонят. Но той сам си е виновен, защото името му се превърна в синоним на скандали, арогантност и наказания. Тактиката му отдавна е изтъркана и не впечатлява никого. Докато футболът се променяше, португалецът реши да си остане същият. И точно това му изигра лоша шега, защото дори в отбор като Тотнъм, в който разполагаше със страхотни нападатели, той често се затваряше и концентрираше върху спирането на противника, а не върху собствения отбор.

свързани статии

От Реал Мадрид раздялата бе маскирана с термина „по взаимно съгласие“, но преди това Жозе забърка куп скандали на „Бернабеу“, след които беше ясно, че няма връщане назад. Чашата преля след разгромната загуба с 1:4 от Борусия Дортмунд в Шампионската лига, както и поражението му във финала за Купата на краля от Атлетико Мадрид насред „Барнабеу“. Тогава Специалния заяви, че сезон 2012/13 е бил „най-кошмарният в кариерата му”, но все още не подозираше, че му предстои да преживее още доста подобни разочарования. Макар и платени скъпо от клубовете, които го уволняваха и му плащаха солидните компенсации.

Последваха още уволнения от Челси (за втори път), Манчестър Юнайтед, Тотнъм, Рома, Фенербахче… Общо Специалния е прибрал рекордните над 100 млн. евро под формата на неустойки, а откакто завоюва Лига Европа с Манчестър Юнайтед през 2017-а, във визитката му бе добавен само още един трофей – Лигата на конференциите с Рома през 2022 г. Излишно е да казваме, че това е твърде малко за специалист с името и претенциите на Моуриньо. И докато Пеп Гуардиола, Юрген Клоп, Карло Анчелоти и останалите топтреньори на Стария континент водеха люти битки помежду си в Шампионската лига, през септември 2020-а Жозе се озова в сюрреалистичната обстановка на стадион „Локомотив” в Пловдив, където неговият Тотнъм се мъчеше дори срещу селекцията на Бруно Акрапович. Хари Кейн и компания спечелиха с 2:1, но губеха с 0:1 до 80-ата минута. И това всъщност казва много за пропадането на Моуриньо, което започна доста отдавна…

УВОЛНЕНИЯТА НА МОУРИНЬО

Клуб (година)  Неустойка

Челси (2007)     20,9 млн. евро

Реал М (2013)  19,7 млн. евро

Челси (2015)     9,6 млн. евро

Манчестър Ю (2018)    22 млн. евро

Тотнъм (2021)  17,4 млн.

Рома (2024)       3,5 млн.

Фенербахче (2025)       15 млн. евро

Заб.: Сумите са ориентировъчни.

 

Материал на "Тема спорт"

* заглавието е на Gol.bg