Датата е 5 март 2026 година, Разград, Лудогорец и Левски играят важен мач от 24-ия шампионатен кръг. В 80-ата минута Ерик Маркус открива за домакините, Диниш Алмейда провокира сините фенове и взима топката, а играчът с №9 от състава на гостите го блъска в гръб и е изгонен от съдията. За тях мачът практически свършва. Разградчани намаляват изоставането си от върха на 9 точки, пренесли са напрежението при противника, надъхват се за обрат в шампионата и 15-а поредна титла.

След онзи двубой №9 изпада в йерархията на сините. И въпреки контузията на другия таран в състава Мустафа Сангаре само два пъти получи доверието на треньора Хулио Веласкес да започне като титуляр. На 13 април той отбеляза във вечното дерби с ЦСКА (1:1), но това също не вдигна акциите му пред наставника. Нещо повече, заради несъществена травма дори не попадна в групата за шампионския мач с ЦСКА 1948, както и за този, след който бе отпразнувана титлата – 0:1 от Лудогорец на „Георги Аспарухов“ на 9 май. Сещате си, че тези редове са за Хуан Переа. Същият този Переа, който направи така, че 13 май да не се окаже фатален за него.

Колумбиецът, който сложи край на черната серия от 4 поредни загуби на Левски от Лудогорец с по 0:1 във всички турнири. Централният нападател, прекъснал головата суша на сините срещу разградчани през сезона, която продължи точно 517 минути – 8 часа и 37 минути.

Часовникът на „Хювефарма Арена“ показва 65:58, защитата на Левски точно е блокирала изстрел на Филип Калоч. Топката достига до Алдаир на метър пред наказателното поле, той я чуква покрай халфа и бързо се понася напред. Португалският десен бек влиза в противниковата половина и подава в коридор на Евертон Бала. Бразилецът финтира на два пъти Антон Недялков, след което подава наляво към Хуан Переа. Последва спиране с левия крак и веднага изстрел с него покрай Хендрик Бонман. Хронометърът показва 66:10, а топката пресича голлинията – 0:1. В 75-ата колумбиецът можеше да реши всичко, но не успя да засече с глава перфектно центриране на Сула.

Въпреки това представянето му бе достатъчно добро, за да изтръгне думи от устата на Хулио Веласкес, които се чуват доста рядко. Испанецът избягва да коментира отделни играчи, но заяви: „Докато има отборен дух и силен колектив, винаги ще се наблюдава възходяща линия в представянето ни. Ето например Переа. В предишния мач не беше в групата, а срещу Лудогорец влезе от пейката и вкара. Това са примерите от тази съблекалня. Тя е пълна с различни националности, но момчетата показват, че имат изключително уважение помежду си. При нас има невероятно позитивна атмосфера“.

С представянето си в Разград Хуан си заслужи да води атаката във вечното дерби с ЦСКА. Защото той направи неща, които феновете очакват от Сангаре. Мустафа започна на „Хювефарма Арена“, но си личеше, че е ръждясал след двумесечното лечение на травма. В обувките му обаче влезе пренебрегваният Переа, чието присъствие се усещаше. С мощна крачка той караше Нахмиас и Недялков да се съобразяват с него. Освобождаваше пространства, влизаше в комбинации – последното определено е слабост в играта му, но в този компонент се вижда подобрение.

Переа продължава да е типичен консуматор – създадено му бе едно чисто голово положение, вкара го. Срещу ЦСКА (1:1) бе добре пласиран в пеналта след корнер и направи добавка. Реализира и при 3:1 срещу ЦСКА 1948 в Бистрица. Тоест три от четирите му гола с екипа на Левски са срещу челниците. Има 12 мача, но само в 4 е бил титуляр. Бележи по веднъж на 120 минути.

Определено Хуан имаше нужда да свикне в Левски след трансфера от Локо Пд. Но показа, че може да е полезен. Той започна трудно и на „Лаута“, но след това разкри качествата си. Скоро ще видим колко още може да развие потенциала си.

 

Материал на Янаки Димитров

* заглавието е на Gol.bg