свързани статии

В края на мача на "Амекс" имаше рев, но той не беше най-силният, който този стадион някога е чувал. Имаше радост и празненства, но не и изненада. Нямаше и усещането, че това ще се случи веднъж в живота.

Брайтан беше победил Манчестър Юнайтед, но кой не си бе представял подобно нещо? Това е реалността за "червените дяволи" под ръководството на Жозе Моуриньо. Това е новото състояние на нещата. Специалния, с помощта на двама мениджъри преди него, изгради отбор, от който никой не се страхува. Аурата си отиде, бе заменена от несигурност и уязвимост. Останаха само името и 20-те титли в исторически план...

Може да звучи странно, но точно това е отборът на Юнайтед, който чака да бъде победен от всеки, имаш смелостта да го пожелае. На Южния бряг този двубой трябва да служи като пробуждане и предупреждение за това как може да изглеждат нещата в обозримо бъдеще. Висшата лига се развива под ръководството на Гуардиола, Клоп, Почетино, но Моуриньо и Юнайтед отказват да го направят. Или просто не могат.

При резултат 1:3 "червените дяволи" се нуждаеха от нещо след почивката, при това бързо. Това, което получиха, беше Маруан Фелайни, който влезе да тормози и бута противниковите играчи. Ход на отчаяние. Тимът нямаше ритъм и разбирателство, футболистите изглеждаха напълно изгубени. И тук идва въпросът: "Моуриньо ли е проблемът?". Не само. Нещата започнаха да се провалят в мига, в който сър Алекс Фъргюсън реши да си тръгне. Мениджърът обаче определя тон, който играчите следват. В момента Жозе дърпа тази група футболисти в погрешна посока.

Специалния беше раздразнен от документален филм, който пусна Манчестър Сити. Но това беше съвсем леко в сравнение с гнева от шоуто на ужасите, който преживя в Брайтън. Хаотична отбрана, импотентна атака. Това е Манчестър Юнайтед сега. Един голям клуб, но само в името си.

Пол Дойл, The Guardian, превод на в-к Тема спорт