В Юнайтед не разбират от футбол

В хола на хотел в Казабланка към мен се приближава човек с бръсната глава и брада. Горните копчета на бялата му риза са разкопчани, а космите по гърдите му се виждат. Ризата е съчетана с привлекателни червени панталони. Той отпива чаша вино и ме поздравява: „Здравей, аз съм Ерик Кантона“.

Вече на 56 той се оттегли от футбола преди 25 години. Французинът е човекът, когото привържениците на Ман Юнайтед коронясаха за свой крал. След края на кариерата си участва в телевизионни драми и сценични продукции, а дори си спечели уважението на театралната общност. В английския футбол той запазва статута си на пророк. Кантона сякаш винаги казва нещо, което не знаете за света.

Той пристигна на „Олд Трафорд“ през ноември 1992-ра, след като в предишния сезон бе станал шампион с Лийдс. Влиянието му беше определящо за ерата на доминация на Ман Юнайтед, който спечели първата си титла от 1967-а в дебютната му кампания с червения екип. В 185 мача французинът отбеляза 82 гола и даде 62 асистенции. Сър Алекс Фъргюсън го обожаваше. Дори в най-публично хулените си моменти легендарният шотландец заставаше зад своя нападател.

Кариерата на Кантона преди Юнайтед също е осеяна с противоречия – глобен е за удар с юмрук в лицето на Бруно Мартини в националния отбор, забранява му се да участва в международен футбол, след като определя селекционера на петлите като „торба с лайна“, а в Монпелие хвърли бутонките си в лицето на свой съотборник.

„Нямах абсолютно никакво желание да играя във Франция или друга средиземноморска страна. Затова и през 1991-ва реших да се пенсионирам. В крайна сметка напуснах футбола само за два месеца. Бях сигурен, че Англия ще бъде добра страна за мен. Имах нужда от подобна енергия и такъв футбол. Кевин Кийгън, Джордж Бест, рокендрол звезди. По това време открих нещо много важно в моя живот. Разбрах, че очаквам твърде много от хората. Промених се и това ми помогна много като човек и играч. Реших да бъда малко перде. И да не ми пука много. Пристигнах в Англия на транзит и това ми даде свободата да изразя себе си. Ако бях останал със същия манталитет като преди, нямаше да успея на Острова. От Юнайтед разбраха това много добре, защото шефовете казаха: „Ако Ерик иска да си тръгне, той може да го направи“. Тогава усетих свободата“.

На „Олд Трафорд“ Кантона беше доста глезен от своя мениджър, който му даде и капитанската лента: „Нямах желание да съм капитан. Когато ме помолят, се съгласявам. Но не мога да кажа, че съм пример за някого. Правя го, защото трябва. Не ми харесва да съм лидер, това е като да си овца. Единствената моя отговорност беше да работя здраво и да печеля мачове. Не ми харесва идеята футболисти, политици, певци и известни хора да бъдат пример за другите. Никой няма право да ми казва какво да върша.

Аз не съм робот, но сегашните футболисти са точно такива. Когато подпиша договор с някоя марка, те ми казват, че в контракта има клауза и не мога да говоря например за политика. А аз директно казвам да махат тази клауза. Повечето хора приемат това, защото са „примери“. Евтини примери, евтини овце, във футбола, навсякъде. Наскоро чух хората да казват, че футболистите трябва да са социално ангажирани, да бъдат активни, като артисти. Но 90 процента от хората на изкуството са активни в лесни неща, без никакъв риск. Те казват, че са против това или онова, но винаги е лесно. Направихме няколко документални филма за бунтовниците на футбола, но нямам предвид момчета с татуировки и гел в косите. Те са фалшиви бунтовници. Става въпрос за тези, които излагат живота си на опасност като Карлос Касели в Чили, който се противопоставя на диктатурата на Пиночет. Та те отвлякоха майка му и я измъчваха“.

През януари тази година Кантона зае собствена смела публична позиция. Той обяви, че ще бойкотира Мондиал 2022 в Катар. Обяснява защо: „Става въпрос само за пари. Отвратителен е начинът, по който се отнесоха с хората, построили стадионите. Ужасно е, хиляди загинаха. Няма да го гледам. Разбирам, че футболът е бизнес. Наясно съм, че няма как даден играч да бойкотира турнира. Но нека го направят федерациите, политиците, които имат властта да кажат: „Не, няма да отидем на световното първенство“. Tе са истинската сила. Какво мисля за Дейвид Бекъм, който стана платен посланик на Мондиал 2022? Не бих го направил никога. Бекъм сгреши направи една голяма, голяма грешка“.

Колкото до националния отбор на Франция, Ерик казва, че не обръща много внимание: „Франция, вече повече от десет години, след финансовата криза през 2008-а, става все по-националистическа. И много други държави – Германия, Унгария, Италия, Великобритания, навсякъде. През 1929 г. имаше подобна криза, а през 1933-тa Адолф Хитлер спечели изборите в Германия. След това дойде и Втората световна война. Стъпка по стъпка, всички вървим към все повече национализъм и обвиняваме за всички чужденците и мигрантите. Така е, защото никой не иска сам да поеме отговорността си. И му е най-лесно да вини другите. Когато в една страна всичко е наред, казваме, че е така заради всички членове на обществото. Но когато нещо не върви, всички хвърлят вината върху чужденците. Изглежда така, сякаш големите държави искат нова световна война. Вместо да се учим от миналото, продължаваме да възпроизвеждаме историята си. Надявам се да не се стигне чак дотам, но всеки ден сме все по-близо до нова световна война“.

Кантона признава, че актьорството му дава страхотно чувство, но няма как да се сравнява с футбола: „Играта е уникална, но когато се оттеглиш от футбола, имаш два варианта – да живееш със спомените си и да станеш затворник на миналото си, или да имаш нови страсти. Аз съм късметлия. Изживявам страхотни моменти в друг свят, което е много по-добре от това да стана мениджър или да остана в света на футбола. Възхищавам се на футболисти като Гигс и Малдини, които играха за един клуб 20 години. Аз не мога да го направя, бързо се отегчавам“.

В момента Кантона живее в Лисабон с втората си съпруга, която е актриса. Той има две деца от нея, както и още две от предишния брак. Ерик признава, че не гледа много футбол в наши дни, но когато го прави, това е само и единствено Манчестър, уточнявайки, че няма нужда да посочва дали има предвид Юнайтед или Сити. Питам го какво е мнението му за собствениците на червените дяволи от семейство Глейзър.

„Миналата година предложих на клуба да промени начина си на управление. Ед Уудърд, който напусна наскоро, е страхотен в маркетинга, но не и във футбола. Затова им предложих аз да стана президент по футболните въпроси. Те обаче не приеха. Откакто сър Алекс се пенсионира през 2013-а, клубът удвои приходите си, но не спечели почти нищо. Представете си при по-големи успехи на терена какво щеше да стане – приходите щяха да се утроят. Но те не разбират от футбол. Юнайтед харчи много пари, но не го прави както трябва. Дали Глейзър трябва да си ходят? Да, може би“, завършва Кантона.

Адам КРАФТЪН, The Athletics, превод на в-к "Тема спорт"

Снимка: БГНЕС