Преди началото на сезона завръщането на Манчестър Юнайтед в Шампионската лига трябваше да затвърди прогреса на отбора под ръководството на „великия трансформатор“ Ерик Тен Хаг и да върне червените дяволи там, където им е мястото – сред най-големите клубове на Стария континент. След мизерията на „Олд Трафорд“, причинена от неговите предшественици Луис ван Гаал, Жозе Моуриньо и дори Оле Гунар Солскяер, нидерландският специалист постави основите със спечелването на Купата на лигата в дебютния си сезон, но ако последвалата трагична кампания на европейската сцена е мерило за текущото състояние на неговия отбор, то равносметката за наставника е абсолютен провал.

Шампионската лига донесе на феновете студена доза болезнена реалност, а мястото на дъното в група, която след жребия бе обявена за лесна, е най-тежката присъда за работата на Тен Хаг и неговите футболисти. Всеки недостатък на червените дяволи (а те такива със сигурност не липсват) бе брутално разкрит от самото начало на груповата фаза, а всичко завърши по най-унизителния възможен начин. Червените дяволи показаха, че са способни да се издънят дори срещу съперник, който не играе за нищо. При загубата с 0:1 от Байерн, когато уж трябваше да се гони победата на всяка цена, домакините демонстрираха невиждано безсилие, което се доказва от факта, че за цял мач имаха само един удар в очертанията на вратата на Нойер. Никой не може да вини хилядите фенове на „Олд Трафорд“, които просто се предадоха и си тръгнаха много преди края.

Статистиката подчертава защо играчите на Тен Хаг са се превърнали в слабаците на Шампионската лига. Никога преди те не бяха завършвали само с 4 точки в групите на ШЛ, а  липсата на организация и тактическа проницателност доведе до инкасирането на 15 гола –  абсолютен антирекорд за който и да било английски отбор в тази фаза на надпреварата. Може да се правят всякакви разследвания на настъпилия мрачен провал, започвайки с невероятното умение на футболистите да се провалят точно в най-неподходящия момент. Точен пример за това е кошмарната кампания, която преживя вратарят Андре Онана. Той пази лошо и в двата мача срещу Галатасарай, както и в гостуването на Байерн в Мюнхен. Камерунецът буквално пусна два гола на турците в Истанбул и това вече щеше да означава, че дори победа над Байерн най-вероятно няма да се окаже достатъчна за продължаване в следващата фаза. Както се случи, резултатът в другия мач в Копенхаген не устройваше манчестърци, но те останаха твърде далеч от спазването дори на собствената част от сделката.

Тук веднага възниква въпросът защо Давид де Хеа толкова лесно бе пуснат да си ходи след 12 години в клуба, при положение че с представянето на Онана явно испанският вратар не е бил адекватно заменен? За липсата на дисциплина говори най-вече пропиляването на два гола аванс в Турция, но и преди това в Дания, където Рашфорд си изкара червен картон при 2:0 и това доведе до пълен срив и хаос, който може да обобщи цялата кампания на Юнайтед в Шампионската лига.

В последната нощ, в която хората на Тен Хаг трябваше да покажат поне минимално желание да се спасят, такова не се видя. Контузиите на Шоу и Магуайър не могат да служат за оправдание, защото Манчестър Юнайтед е отчайващо слаб отбор, когато е поставен срещу стандартите, към които самият той се стреми. Отпадането от Шампионската лига се готвеше цяла есен и в сряда вечер вече трябваше да си зададем въпросите: Къде беше настойчивостта? Къде беше интензивността? Къде беше креативността? Къде беше вярата? Никъде не се виждаше.

Байерн, който в сегашното си състояние дори не е сред най-големите фаворити в Шампионската лига, не се наложи да се изпоти, за да грабне трите точки на „Олд Трафорд”. И ако в мача изобщо имаше някакви проблясъци на скорост и настойчивост, то те идваха от отбора, който всъщност не беше длъжен да ги показва.

Освиркванията след последния съдийски сигнал символизираха по-скоро примирение, отколкото гняв, след като Юнайтед доказа няколко неща през тази злополучна кампания. Всичките са отрицателни, но това последно място в групата е правилният резултат, защото червените дяволи са извън лигата на такива като Байерн, Ман Сити и Реал Мадрид. Отборът няма място в тази елитна компания и в основата на всичко е управлението на Тен Хаг, който е изправен пред все по-голяма борба да укроти този тромав футболен звяр. Но ден след ден нидерландецът вече е започнал да прилича на потъващ мениджър, който не може да разбере как онези късчета оптимизъм от миналия сезон толкова бързо бяха заменени от пълно отчаяние и униние.

Търсенето на подобрение минава през друг безмилостен стадион, на „Анфилд“ в неделя, където Ливърпул нанесе историческо унижение със 7:0 на Юнайтед през миналия сезон. И ако в клуба се надяваха, че завръщането на сцената на Шампионската лига ще бъде потвърждение, че отново са част от елита, фактът, че те не бяха достатъчно добри дори за утешителното трето място в групата, е болезнено припомняме, че те всъщност са се превърнали в слабаците на Стария континент.

Фил Макнълти, BBC Sport, превод на в-к "Тема спорт"

Снимка: БГНЕС