Манчестър Юнайтед отново сменя мениджъра си. Краткият период на Майкъл Карик начело на отбора вече е в миналото. Следващият специалист, който ще се изправи пред предизвикателството да ръководи "червените дяволи", е аржентинският селекционер на националния отбор на САЩ Маурисио Почетино.

Той вече има сериозен опит в английския футбол, след като е работил в Саутхемптън, Тотнъм и Челси. Периодите му в тези клубове като цяло бяха успешни, макар че при "сините" срещна определени трудности.

В Манчестър обаче ситуацията може да се окаже съвсем различна. И има основания за подобни опасения.

През годините в Манчестър Юнайтед са играли редица аржентински футболисти, но престоят им почти винаги е завършвал по неприятен начин. Понякога причината е бил един голям конфликт или поредица от по-малки скандали. В други случаи играчите просто са губели мястото си в състава по различни причини.

Имало е и ситуации, в които отношенията между футболист и клуб са се влошавали сериозно дори след раздялата им.

Ето историите на осемте аржентинци, носили екипа на Манчестър Юнайтед, и причините престоят им на "Олд Трафорд" да остави толкова противоречиви впечатления.

Лисандро Мартинес: Конфликти с ръководството, лекарите и съотборниците

В настоящия състав на Манчестър Юнайтед има само един аржентинец, но и той не остава далеч от скандалите.

Централният защитник Лисандро Мартинес пристигна от Аякс през лятото на 2022 г. През първите две години всичко изглеждаше сравнително спокойно, но впоследствие темпераментът му започна да създава проблеми. Сериозна роля изиграха и многобройните контузии.

В края на сезон 2022/23 Мартинес получи травма на метатарзална кост на ходилото, а през следващата кампания контузията се повтори.

Защитникът обвини медицинския щаб на клуба в некомпетентност, като заяви, че лекарите на "червените дяволи" са прибързали с връщането му на терена.

Впоследствие той проведе част от възстановяването си под наблюдението на медицинския екип на националния отбор на Аржентина.

Мартинес имаше известни разногласия и с Рубен Аморим, но следващият голям скандал избухна през настоящата година.

Първоначално напрежението беше свързано с договора му, който изтича през 2027 г. Ръководството на Манчестър Юнайтед не пожела да предложи удължаване при подобрени финансови условия заради сериозната история на контузии на сравнително младия защитник.

След това се появиха информации, че Лисандро иска да напусне клуба.

Най-сериозният конфликт обаче се разигра съвсем наскоро.

В средата на октомври Манчестър Юнайтед загуби от Атлетико Мадрид в Шампионската лига, след което разочарованият Мартинес публично разкритикува трансферната политика на клуба.

Той заяви, че на "червените дяволи" не достигат футболисти с необходимото качество за най-престижния европейски клубен турнир.

Думите му предизвикаха недоволството на редица легенди на Манчестър Юнайтед, които побързаха да разкритикуват аржентинеца за категоричните му изказвания.

Едно от новите попълнения на отбора, Юри Тилеманс, дори влезе в словесен конфликт с Мартинес на борда на самолета.

В крайна сметка защитникът беше принуден публично да се извини.

Що се отнася до представянето му на терена, една статистика е особено показателна.

От трансфера си през лятото на 2022 г. Лисандро е пропуснал общо над 600 дни заради различни контузии.

Когато е здрав, той несъмнено може да бъде полезен на отбора. Но ако към честите отсъствия прибавим и платените за него 57 млн. евро, трансферът трудно може да бъде определен като особено успешен.

Все пак Мартинес все още има възможност да промени впечатленията. Може би при Почетино ситуацията ще се подобри.

Алехандро Гарначо: Егоизъм на терена и тежък конфликт с Рубен Аморим

За облекчение на част от привържениците на Манчестър Юнайтед, Алехандро Гарначо вече не е футболист на клуба.

Началото на кариерата му на "Олд Трафорд" беше обещаващо, но проблемите започнаха почти още през първия му сезон.

Още през 2023 г. се появиха информации, че тогавашният мениджър Ерик тен Хаг е недоволен от несериозното отношение на младия футболист към тренировките.

Гарначо си позволявал да закъснява за занимания, а впоследствие не приемал критиките, че славата му е дошла твърде рано.

Приблизително по същото време крилото си спечели репутацията на изключително егоистичен футболист, който често взема неправилни решения в атака.

Аржентинецът се стремеше да подобрява личната си статистика, като редовно пренебрегваше съотборници, намиращи се в отлични позиции за гол.

Така Гарначо се превърна в един от футболистите с най-много удари във Висшата лига, но това не доведе до съответстващо увеличение на головете му.

Поведението му на терена предизвикваше все по-остри критики.

Истинската криза обаче настъпи при Рубен Аморим.

Гарначо имаше известни проблеми и при Тен Хаг. Освен закъсненията за тренировки, той веднъж хареса публикация в социалните мрежи, критикуваща нидерландския специалист. Тогава случаят бързо беше потушен.

При португалския треньор обаче отношенията се влошиха почти веднага.

Първоначално проблемът беше свързан с тактическата схема на Аморим, в която трудно се намираше подходящо място за Гарначо.

Това силно притесняваше младия футболист, а напрежението постепенно нарастваше.

Треньорът беше недоволен от нежеланието на аржентинеца да помага в защита, докато самият играч понякога пренебрегваше тактическите му указания.

Впоследствие конфликтът стана публичен.

Първо Гарначо не попадна в групата за дербито с Манчестър Сити. След това започна да бойкотира някои отборни мероприятия, а при смени напускаше терена и се отправяше към съблекалнята преди края на мачовете, демонстрирайки открито недоволството си от треньора.

Напрежението достигна връхната си точка след загубения финал на Лига Европа срещу Тотнъм.

Гарначо, който прекара почти целия двубой на резервната скамейка, отправи изключително остри критики към Аморим.

Той определи себе си като един от най-добрите футболисти в отбора, нарече сезона "скапан", а решенията на треньора – погрешни.

Тези думи на практика предопределиха бъдещето му в Манчестър Юнайтед.

За клуба беше благоприятно обстоятелството, че Челси се съгласи да плати 46 млн. евро за проблемния футболист.

Оценката за престоя на Гарначо остава противоречива.

Многобройните конфликти и критиките към решенията му на терена оставят негативно впечатление. В същото време неговите голове и асистенции понякога носеха изключително важни точки на отбора.

Затова равносметката не е еднозначна, макар отрицателните моменти да преобладават.

Серхио Ромеро: Надежден резервен вратар и неприятна раздяла

На пръв поглед изглежда трудно да се предположи какви проблеми би могъл да създаде един резервен вратар, който прекрасно разбира, че докато Давид де Хеа е в отбора, шансовете му да бъде титуляр са минимални.

В началото всичко действително вървеше добре.

Серхио Ромеро оставаше на резервната скамейка в мачовете от Висшата лига, но редовно получаваше възможности за изява в турнирите за националните купи и в Лига Европа.

Това беше почти идеалната ситуация за аржентинеца. Той беше част от голям клуб, получаваше игрово време и продължаваше да бъде първи избор за вратарския пост в националния отбор.

Но и тук не липсваха конфликти.

Първите признаци на неразбирателство между Ромеро и Оле Гунар Солскяер се появиха в края на сезон 2019/20.

Норвежкият специалист, който дотогава разчиташе на аржентинеца в Купата на Англия и Лига Европа, реши да го остави на резервната скамейка за полуфиналите и в двата турнира.

Това беше сериозен удар по самочувствието на вратаря.

През същата 2020 г. Ромеро направи опит да напусне Манчестър Юнайтед, след като Евертън прояви конкретен интерес към него.

Ръководството на "червените дяволи" обаче поиска твърде висока трансферна сума и сделката пропадна.

След това избухна скандал, в който основна роля изигра не самият Ромеро, а неговата съпруга.

Тя публично разкритикува Манчестър Юнайтед, припомняйки, че през 2017 г. клубът спечели Лига Европа именно със Серхио като титуляр.

Изявлението ѝ беше доста остро и предизвика сериозно недоволство сред клубното ръководство.

Междувременно Ромеро вече беше станал трети вратар след завръщането на младия Дийн Хендерсън от наем.

Скоро след това аржентинецът беше изваден от състава за сезона, а впоследствие договорът му беше прекратен.

Раздялата премина без особени благодарности или почести.

Като цяло престоят на Ромеро в Манчестър Юнайтед може да бъде оценен положително, ако се изключи последната година.

Той изпълняваше добре ролята си и беше част от отбора, спечелил европейски трофей.

Но ако се вземе предвид цялостната картина, оценката е по-скоро задоволителна. Вероятно нещата можеха да се развият по-добре, макар че голяма част от обстоятелствата не зависеха от самия футболист.

Анхел ди Мария: Скъп трансфер, проблеми с Луис ван Гаал и животът в Англия

За разлика от предишните футболисти, Анхел ди Мария пристигна в Манчестър като истинска звезда.

Той току-що беше спечелил Шампионската лига с Реал Мадрид, а след това помогна на националния отбор на Аржентина да достигне финала на световното първенство.

Привличането му до голяма степен беше въпрос на престиж. Изпитващият сериозни трудности Манчестър Юнайтед се нуждаеше от големи имена в състава си.

За новия мениджър Луис ван Гаал обаче футболист с характеристиките на Ди Мария очевидно не беше особено необходим.

Нидерландският специалист трудно намираше подходящата му позиция на терена, като непрекъснато го местеше в различни зони на атаката, а понякога го използваше и в халфовата линия.

Самият аржентинец също изпитваше затруднения.

Ди Мария винаги е бил техничен футболист, който обича да задържа топката и да предприема индивидуални действия. Това неизбежно водеше и до чести загуби на притежанието.

Ван Гаал беше силно недоволен от този аспект на играта му и редовно го критикуваше след мачовете.

В същото време треньорът почти не обръщаше внимание на успешните му действия.

Всичко това, съчетано с високата трансферна сума от около 75 млн. евро, оказваше сериозен натиск върху аржентинеца.

Допълнително затруднение беше адаптацията му към живота в Англия.

Анхел не говореше английски и можеше да общува свободно основно с испаноговорящите си съотборници.

През януари 2015 г. въоръжени престъпници нахлуха в дома му в Манчестър, където по това време се намираше семейството му.

Никой не пострада, но случилото се задълбочи психологическите проблеми на футболиста.

Ди Мария и без това не харесваше живота в Англия. Студеното време, мрачните дни и храната не му допадаха. Особено недоволна беше съпругата му.

Скоро стана ясно, че раздялата е въпрос на време.

През пролетната част на сезона Ди Мария вече беше футболист от ротацията.

В последните десет кръга на Висшата лига той започна като титуляр само веднъж, като в останалите случаи предимно влизаше като резерва.

Взаимното разбирателство с Ван Гаал така и не се подобри.

Впоследствие нидерландският специалист дори обвини аржентинеца в липса на самокритичност.

Последната стъпка към края на английския му период беше настояването да бъде продаден на Пари Сен Жермен.

Равносметката е разочароваща: сериозна финансова загуба за клуба, критики в медиите и посредствено представяне на футболиста.

Макар началото да беше обещаващо, след контузията през ноември всичко тръгна надолу.

Маркос Рохо: Контузии, конфликти и скандали по време на пандемията

През същото лято, когато беше привлечен Ди Мария, Манчестър Юнайтед подписа и със защитника Маркос Рохо.

Още от самото начало нещата не вървяха особено гладко.

След трансфера аржентинецът дълго време не успяваше да получи разрешение за работа в Англия.

Въпреки това първият му сезон във Висшата лига може да бъде определен като сравнително успешен.

Когато беше здрав, Рохо редовно започваше като титуляр и като цяло се представяше прилично.

Проблемът беше, че контузиите постоянно го изваждаха от игра.

Спокойният период обаче не продължи дълго.

Още през лятото на 2015 г. между защитника и Луис ван Гаал възникна първият сериозен конфликт.

След загубения финал на Копа Америка Рохо остана в родината си, като излъга, че паспортът му е с изтекъл срок на валидност.

Нидерландският специалист го глоби и не го включи в състава за турнето в САЩ.

При Жозе Моуриньо ситуацията не беше толкова лоша, макар че контузиите продължаваха сериозно да пречат на защитника.

През този период се появи и възможност за трансфер в Евертън, която не се осъществи. Самият Рохо обаче не демонстрираше категорично желание да напусне.

Тогава възникна и сериозно неразбирателство със Златан Ибрахимович.

По време на мач срещу Ростов в Лига Европа аржентинецът нарече шведския нападател "дългонос", но до физическа саморазправа не се стигна.

Положението на Рохо се влоши значително при Оле Гунар Солскяер.

През сезон 2019/20 защитникът вече не беше сред редовните титуляри, но успя сериозно да разгневи треньора.

През пролетта на 2020 г., когато заради пандемията от коронавирус по света бяха въведени строги ограничения, Рохо многократно нарушаваше карантинните мерки.

Той се събираше с приятели, за да играе покер, организираше многолюдни партита с алкохол и цигари и се появяваше на обществени места, където не би трябвало да бъде.

В крайна сметка футболистът, който беше загубил и добра част от физическата си форма, не попадна в състава за сезон 2020/21.

През зимата договорът му беше прекратен и той се завърна в Аржентина.

Трудно е престоят му в Манчестър Юнайтед да бъде оценен еднозначно.

В началото Рохо играеше сравнително добре, но още тогава имаше вътрешни проблеми.

Например по време на тренировки той често не щадеше съотборниците си, за което получаваше забележки от треньорския щаб.

Контузиите изиграха решаваща и изключително негативна роля в кариерата на бившия футболист на Спартак Москва.

А краят на престоя му при "червените дяволи" беше допълнително помрачен от нарушенията на карантинните ограничения.

Все пак платената за него трансферна сума не беше особено висока и очакванията не бяха толкова големи.

Но дори при тези обстоятелства историята му в Манчестър Юнайтед трудно може да бъде определена като успешна.

Карлос Тевес: От любимец на феновете до предателство и омраза

Кариерата на Карлос Тевес в Манчестър Юнайтед може ясно да бъде разделена на два периода.

Първоначално той беше основна част от нападателното трио с Уейн Рууни и Кристиано Роналдо.

Аржентинецът имаше важен принос за спечелването на Шампионската лига и се превърна в любимец на трибуните.

След това обаче Манчестър Юнайтед привлече Димитър Бербатов и мястото на Тевес в стартовия състав вече не беше гарантирано.

Важно е да се припомни, че аржентинецът играеше за клуба под наем.

През втория си сезон Тевес постепенно се превърна във футболист от ротацията и често оставаше на резервната скамейка.

Това предизвикваше сериозното му недоволство, както и разочарованието на привържениците.

Ръководството не бързаше да уреди постоянния му трансфер, въпреки многобройните призиви на феновете.

Самият футболист също искаше да остане за постоянно и публично се оплакваше от забавянето на решението.

Но с времето перспективата за подобна сделка изглеждаше все по-далечна.

След като отбеляза гол срещу Манчестър Сити, Тевес демонстративно отпразнува попадението, като постави длани зад ушите си.

С този жест той искаше да покаже, че чува подкрепата на феновете, които настояваха да остане в клуба.

Ситуацията обаче не се промени и търпението на темпераментния нападател се изчерпа.

Когато Манчестър Юнайтед най-накрая реши да го привлече за постоянно, Тевес вече отказа.

Следващия сезон той започна като футболист на градския съперник Манчестър Сити.

Самият трансфер беше възприет от много привърженици на "червените дяволи" като предателство.

Той можеше донякъде да бъде обяснен с натрупаното разочарование и желанието за по-добри финансови условия.

Но последвалото поведение на аржентинеца допълнително изостри отношенията.

След като спечели титлата във Висшата лига с Манчестър Сити, нападателят отпразнува успеха, държейки плакат с надпис "Почивай в мир, Фърги".

Самият Тевес заявяваше, че преминаването му при "гражданите" е било форма на отмъщение.

Към тази история може да се добави и камионът за боклук, в който фенове изхвърляха фланелки с името му.

Ироничното беше, че сред тях имаше както червени, така и сини екипи.

Още през есента на 2011 г. Тевес беше започнал да предизвиква недоволство и сред привържениците на Манчестър Сити.

Що се отнася до периода му в Манчестър Юнайтед, оценката е сравнително ясна.

От спортна гледна точка Тевес беше много добър футболист, но случилото се извън терена остави силно негативно впечатление.

Габриел Хайнце: Скандали, съдебна битка и желание за трансфер в Ливърпул

Габриел Хайнце пристигна в Манчестър Юнайтед от Пари Сен Жермен срещу сума, равняваща се на около 10 млн. евро.

Аржентинският защитник изигра отличен първи сезон с червената фланелка и дори беше избран за най-добър футболист на клуба за кампанията.

Още тогава обаче започнаха първите неприятности.

Един от най-известните епизоди беше сбиването му с Рой Кийн в съблекалнята след загубен мач.

Макар че случилото се трудно може да бъде наречено равностоен бой, след като капитанът практически нокаутира аржентинеца.

През есента на 2005 г., малко повече от година след трансфера си, Хайнце скъса кръстни връзки на коляното и остана извън терена за продължителен период.

Тогава той изрази недоволство от медицинския щаб на Манчестър Юнайтед.

Освен това започна да усеща, че сър Алекс Фъргюсън вече няма да му гласува доверие като титуляр.

Точно това се случи.

През сезон 2006/07 Хайнце беше резерва на Патрис Евра, което предизвика сериозното му недоволство и желанието да смени отбора.

Ръководството беше готово да го продаде и дори определи цена от 6,8 млн. паунда.

Ливърпул изрази готовност да плати исканата сума, но получи категоричен отказ.

Това разгневи аржентинеца.

Причината беше, че представителите му били предупредени само устно, че Манчестър Юнайтед няма да го продаде на пряк конкурент.

Последваха сериозни опити трансферът да бъде осъществен въпреки съпротивата на клуба.

Стигна се дори до съдебни процедури.

След подобен конфликт беше очевидно, че Хайнце няма бъдеще на "Олд Трафорд".

Когато Фъргюсън публично блокира преминаването му в Ливърпул, футболистът прекрати всякакво общуване с шотландския специалист.

Това на практика сложи край на кариерата му в Манчестър Юнайтед.

След като загуби съдебната битка, Хайнце премина в Реал Мадрид, но продължи да критикува сър Алекс.

Фъргюсън също не остана безмълвен.

Той нарече аржентинеца "примамка" за Кристиано Роналдо, с чиято помощ Реал Мадрид би могъл по-лесно да привлече португалската звезда.

Скандалът беше толкова сериозен, че на практика заличи положителните впечатления от отличния първи сезон на Хайнце в Англия.

Следващите две години бяха белязани от контузията и конкуренцията за титулярното място.

Затова един силен сезон се оказа недостатъчен, за да направи цялостния му престой успешен.

Любопитното е, че години по-късно самият Хайнце призна, че е допуснал голяма грешка, като е влязъл в конфликт с клуба заради желанието си да премине в Ливърпул.

Но тогава вече беше твърде късно.

Хуан Себастиан Верон: Рекорден трансфер, който се превърна в разочарование

През 2001 г. Хуан Себастиан Верон беше смятан за един от най-добрите полузащитници в света.

По това време аржентинецът играеше за италианския Лацио.

Манчестър Юнайтед плати за него около 28 млн. евро, с което постави тогавашен трансферен рекорд във Висшата лига.

Днес подобна сума изглежда сравнително скромна, но в онзи момент представляваше огромна инвестиция.

Проблемът беше, че Алекс Фъргюсън трудно намираше начин да впише Верон в тактическата си схема.

В центъра на полузащитата вече играеха Рой Кийн и Пол Скоулс.

Заради новото попълнение шотландският специалист беше принуден да измести Скоулс по-близо до атаката и да промени схемата на отбора.

Началото беше обещаващо.

Верон дори беше избран за футболист на месеца във Висшата лига.

Но скоро недоволството започна да нараства.

Първи открито го изрази капитанът Рой Кийн, който беше разочарован от слабата ангажираност на аржентинеца в дефанзивен план.

Ирландецът не одобряваше и решението играта на отбора да бъде изграждана около Верон.

Към края на сезона критиките се засилиха и в медиите.

Някои издания дори определяха аржентинеца като най-големия трансферен провал в историята на английския футбол.

Фъргюсън обаче продължаваше да защитава своя полузащитник.

През сезон 2002/03 ситуацията се влоши още повече.

Верон продължаваше да се представя сравнително добре в Шампионската лига, но все по-често оставаше извън стартовия състав във Висшата лига.

Кийн и Скоулс отново започнаха редовно да играят заедно в центъра на полузащитата.

След това аржентинецът получи контузия, която го извади от игра за два месеца.

Именно през този период Манчестър Юнайтед записа впечатляваща победна серия, демонстрирайки, че отборът функционира по-добре без Верон.

Постепенно стана очевидно, че аржентинецът не е успял да се адаптира към особеностите на тогавашната Висша лига.

Бъдещето му изглеждаше свързано предимно с резервната скамейка и затова той напусна клуба.

За разлика от много свои сънародници Верон си тръгна без големи скандали и конфликти.

Той спокойно подписа договор с Челси, където обаче се представи още по-разочароващо.

Наследството му в Манчестър Юнайтед трудно може да бъде определено като положително.

Неубедителната игра, недоволството на съотборниците му и последвалата продажба за почти два пъти по-ниска сума от платената за привличането му превърнаха трансфера в сериозен неуспех.

Ще успее ли Маурисио Почетино там, където аржентинските футболисти се провалиха?

Това са осемте аржентински футболисти, носили екипа на Манчестър Юнайтед.

Почти всички по един или друг начин са влизали в конфликти с ръководството, треньорите или съотборниците си.

Повечето не са оправдали напълно очакванията, с които са били привлечени.

От спортна гледна точка сравнително успешни могат да бъдат определени трансферите на Лисандро Мартинес и Карлос Тевес, макар че и при тях има сериозни условности.

Серхио Ромеро пък беше надежден резервен вратар, който изпълняваше добре своята роля.

Сега Манчестър Юнайтед е на път за първи път в историята си да бъде воден от аржентински треньор – Маурисио Почетино.

Големият въпрос е дали той ще успее да постигне повече от своите сънародници, или и неговият престой на "Олд Трафорд" ще завърши с разочарование.

Снимка: БГНЕС