Мениджърът на Ливърпул Юрген Клоп се надява, че след време ще остане в историята на клуба като човек, който е изградил силен колектив, залагайки на израждането на семейна среда в съблекалнята.

свързани статии

"Когато станах треньор, за мен беше ясно, че искам да дойда някой ден в Англия, ако получа тази възможност. Обичам страната и езика. Сега съм тук, за мен е голяма чест и се наслаждавам на момента", сподели Клоп в интервю за журналистката от Goal.com Мелиса Реди, която е върла фенка на мърсисайдци.

"Щастливец съм, защото доведох тук много интелигентни хора, които са част от екипа ми. Аз не съм "one-man" шоу. Никога не съм бил такъв в живота и не искам да бъда. Зная, че съм често на екрана и че съм разпознаваем, но това е защото правя забавни физиономии по време на мачовете. Не искам това внимание, но го приемам като част от професията."

"Работата ми преди всичко се състои в това да гледам всичко, защото искам да знам какво се случва. Когато си в центъра на хаоса не винаги виждаш нещата по най-добрия начин, затова понякога стоя отстрани. На старта на треньорската си кариера правех всичко сам и това беше най-доброто училище. Научих всичко от нулата и това е добре. Но днес нямаме нужда от това - работим заедно с екипа ми, който е опитен, но и гладен за още знания."

"Ние говорим много и за мен това е най-добрият урок, който можеш да получиш днес - да говориш с умни хора за неща, които разбират повече от теб. Не можеш да искаш да си най-добрият отбор на терена, ако не си такъв и извън него. Обичам да създавам такива семейни атмосфери, за да извлечеш най-доброто от качествата на всеки един човек в колектива. Така групата става още по-силна."

"В Майнц и Дортмунд групите бяха малки и на тези момчета не им е лесно, защото когато идва нов треньор, те се усещат застрашени. Нов старт означава и размествания, особено в Англия. Не ми харесва, макар да се налагаше да го правим 1-2 пъти. Наистина не ми харесва да го правя. Обичам да вярвам на хората и те да ми вярват. Когато всички ние имаме проблеми, трябва да ги решим заедно. Във футбола всичко опира да успеха, но е хубаво да се върнеш 20 години назад и да си спомниш за страхотните времена, които сте имали заедно, докато сте развивали отбора, работейки и учейки се заедно."

"Имах нещо такова с отбора на Майнц, който влезе в елита. Имахме си чат в интернет, който се казваше "Отбор 2004" и сега много от онези момчета са треньори и още си спомнят за нещата, които правехме тогава. Става дума за разбиране, уважение и готовност да помагаш на другия, за да достигнеш най-големия си потенциал. Понякога си мислиш, че това няма да се случи отново, но след това имах шанса за нещо специално в Дортмунд. И сега в Ливърпул. Ето че имаме възможността да създадем нещо страхотно. Винаги е възможно да се подобряваме заедно и да достигнем още по-високо ниво."

"Когато стоиш на стол като моя, разполагаш с много власт, но с това върви и голямата отговорност, която поемаш. А отговорността не свършва, дори когато си тръгнеш. Трябва да създадеш нещо, за което да си оценен и след като си тръгнеш. Във футбола винаги става дума за напрежение и следващия мач, следващия мач, следващия мач... Някой трябва да каже "Стига"! Следващият мач винаги ще дойде, но ти трябва човек, който да помисли какво ще се случи след всички мачове. И това е работа на мениджъра."

"Заети сме с това да мислим за всеки следващ мач, но също така отделяме време да планираме и да говорим за структурата на клуба, за да бъде той още по-ефективен. Създай това, развий онова.. Аз се интересувам от всичко, от целия клуб. Когато един ден си тръгна, не искам хората да ми ръкопляскат, а просто да чувстват ползата от моя престой начело на отбора. И за да гарантирам това в Ливърпул, трябва да свършим много работа. В това обаче е най-забавната част", завърши Юрген.