Когато Джордан Хендерсън вдигна шампионския трофей на Англия в сряда вечер на „Анфийлд“, Стивън Джерард публикува в Инстаграм една негова стара снимка, на която предава капитанската лента на Джордан Хендерсън. 

Фотото набързо събра 800 000 харесвания, а Джерард написа: „Нямаше по-добър избор на кого да предам лентата. Гордея с теб, приятелю“. Това беше типично и скромно признание на Джерард, а погледът на Хендерсън на снимката показва гордостта от факта, че ще бъде капитан на "Ливърпул".

30-годишният халф разбира отлична тази чест. Той игра 4 години рамо до рамо с Джерард, като винаги се възхищавал на начина, по който №8 влияе върху събитията на терена, от силата на неговия характер, от неговата футболна дарба. 

Постиженията на Хендерсън като капитан на „Ливърпул“ и през този сезон, изпълнен с вдигане на трофеи, също са доказателства за силата на неговия характер. Когато пишем за Хендерсън, не го приемаме само за капитан, който има болки в гърба от вдигането на трофеи. 

Мислим за неговата стоманена воля, която му бе необходима, за да излезе от сянката на Джерард, за вероятността той да отиде във Фулъм през 2012 година, за съмненията относно неговите чисто технически качества и арсенала му от подавания. 

Той може да стреля, да подава, да помага на другите да вкарват голове, да търси винаги и всеотдайно победата в името на отбора, а не лична слава. Той притежава тази издръжливост и това себеотрицание. Мислим си и за вярата в личните му качества, въпреки че Ливърпул продължи да купува халфове. 

Въпреки това остана сърцето на тима в средата на терена, искрата, която пали мотора. Той вече има 364 мача за тима. Още 5 и ще се изравни с Роби Фаулър на 35-о място във вечната ранглиста на клуба по мачове. 

Сещаме се и за играча, който получи здрав удар в коляното по време на полуфинала срещу "Барселона" в Шампионската лига през 2019 година. Тогава „Анфийлд“ замлъкна при мисълта, че лидерът на „червените“ може и да не завърши мача.  

Мисията щеше да бъде невъзможна наистина. Хендерсън стисна зъби и остана. Пребори болката, на почивката не седна в съблекалнята, за да вземе глътка въздух, за да държи тялото си горещо. След последния съдийски той се строполи на земята, а коляното му бе подуто от болка. Беше дал всичко. 

Мислим си и за капитана, който преди първия съдийски сигнал на финала в Мадрид през 2019-а събра тима в центъра на терена и с пламенна реч го надъха да забрави болката от загубата в Киев 12 месеца по-рано, и как това е моментът да пренапишат историята. 

Триумфът на Хендерсън е една история на успеха, която трябва да остане за следващите времена. Притча за това колко важно е никога да се предаваш, която резонира не само в спорта, но и в живота. А той е победител и на терена, а Джерард е прав. Лентата, този символ на поемането на отговорност, наистина отива на Джордан.


Материал на "Меридиан мач"