В днешни дни нещо такова няма как да остане тайна. А и все още не е напълно ясно как той успя да го запази от абсолютно всички. Ливърпул приемаше Рома през март 2002 година в период, в който Шампионската лига за кратко имаше две групови фази.

"Червените" бяха преминали без проблеми през първата, но нямаха победа в пет мача от втората, като на четири пъти бяха завършили наравно, благодарение на които все още бяха в борбата за класиране напред. На "Анфийлд" пристигаше Рома на Фабио Капело - италианският шампион, който изглеждаше, че е сигурен за участието си по-напред, след като бе разбил Барселона с 3:0 по-рано в групата.

Всичко, което трябваше Капело, Габриел Батистута, Франческо Тоти и компания да направят, бе да избегнат загуба с два или повече гола в Ливърпул и щяха да прескочат и втората групова фаза. Но това се оказа непосилна задача, а в дъното на всичко бе мениджърът на домакините Жерар Улие.

 

Предишния сезон френският специалист бе извел мърсисайдци до паметния требъл с трофеите от ФА Къп, Купата на лигата и Купата на УЕФА. Феновете очакваха много повече от отпадане още в групите, пък били те и втори. Но едва ли знаеха, че бяха на път да станат свидетели на една от известните европейски вечери на "Анфийлд".

През октомври 2001-ва Улие бе откаран в болница на почивката в мач срещу Лийдс от Висшата лига. Отново на "Анфийлд". Въпреки че тогава смартфоните ги нямаше и най-интересното, което можеше да правиш на мобилния си телефон, бе да играеш на играта със змията, информацията за неприятния инцидент се разпространи бързо сред привържениците.

За щастие, животът на треньора бе спасен след изключително тежка операция, продължила 11 часа. Последва период, в който Улие липсва от резервната скамейка, но поддържаше непрестанна връзка с помощника си Фил Томпсън, който водеше временно тима.

Улие мечтаеше за възможно най-бързо завръщане, но истината бе, че Томпсън се справяше добре в негово отсъствие, въпреки и не особено сполучливия период на мачове през декември.

Нещата започнаха да се връщат към нормалното около Нова година, а през март "червените" вече имаха добра серия и бяха готови за пристигането на Рома. Майкъл Оуен отсъстваше, което направи шансовете на Ливърпул за желаната победа с два или повече гола по-малки, а и на "Анфийлд" гостуваше италианският шампион. Но тогава се случи.

свързани статии

Точно преди първия съдийски сигнал от тунела излезе една фигура, която бе посрещната топло от Капело. Не всички се усетиха в началото, но секунди по-късно вече знаеха - Жерар Улие се бе завърнал след пет месеца далеч от "Анфийлд".

Атмосферата се промени мигновено. Изведнъж, чудото не изглеждаше толкова трудно постижимо. Усещаше се, че трибуните започнаха да вярват. И само седем минути след началото се започна.

Дани Мърфи бе препънат в наказателното поле, което позволи на Яри Литманен да открие резултата от бялата точка. Улие запази спокойствие, докато около него всички вече бяха готови за празненства.

Второто попадение падна малко след изтичането на един час, а Мърфи отново бе замесен. Негово центриране от свободен удар бе посрещнато от Емил Хески, който с глава заби топката във вратата пред "Коп". Представете си избухването на феновете. 2:0. Точно резултатът, от който Ливърпул се нуждаеше. Именно реакцията, което Улие очакваше.

"Ако два дни по-рано бях обявил, че ще се завърна, всички материали в медиите щяха да бъдат за моето завръщане, за болестта ми, а аз не исках това - призна Улие в интервю по-рано тази година. Исках всички да бъдат концентрирани изцяло върху мача с Рома, защото се нуждаехме от тази победа с 2:0."

И успяха да я постигнат. Ливърпул се класира за четвъртфиналите, а ето още какъв спомен пази Улие от онази вечер: "Това, което помня, бе, че когато излязох на терена, никой не знаеше, но когато Капело ме видя, ми даде една дълга прегръдка. След това ми каза: "Когато те видях, знаех, че ще бъде трудно."

Трудно за него, наелектризиращо за всички по трибуните. "Анфийлд" никога няма да забрави тайното завръщане на Улие.

 

Материал на Webcafe.bg