Проклятието да напуснеш Ливърпул като звезда

Това не е начинът, по който Джини Вайналдум си е представял нещата.

Пет месеца след преминаването му в Пари Сен Жермен, националът на Нидерландия е принуден да се бори - за мястото си в отбора, за приемането си сред околните, за бъдещето си.

И ако се вярва на слуховете, клубът може и вече да е готов да остави 31-годишния халф да си тръгне.

Вайналдум явно не успява да се адаптира към Париж, не изпълнява значима роля при Маурисио Почетино и е готов да се завърне във Висшата лига - а през лятото всичко изглеждаше толкова обещаващо.

Преминаването на футболиста във френската столица като свободен агент беше добре дошло и за него, и за ПСЖ.

Сега го свързват с отбори като Арсенал, Уест Хем и Нюкасъл, където може да бъде взет под наем. Но не и с Ливърпул, защото "червените" явно са минало за Джини.

Рисковете на това да напуснеш Ливърпул се оказват сериозни - само питайте Филипе Коутиньо. Животът след "Анфийлд" е изпълнен с рискове, дори за играч като Вайналдум, напуснал като герой, като шампион на Висшата лига и носител на купата от Шампионската лига.

При Юрген Клоп нидерландецът беше ултимативният отборен играч, гъвкав, надежден и способен да допринесе и в атака, и в защита, и с градивна роля, и с черната работа в средата на терена.

Вайналдум беше играч за големите мачове и вкарваше големите голове. Всъщност през петте му години край река Мърси никой не изигра повече мачове за Ливърпул от него.

Той записа общо 237 двубоя, впечатляваща цифра за полузащитник в наши дни.

В Париж е по-различно и Вайналдум има 11 мача като титуляр и още 10 като резерва - той вече не е надеждният маратонец, а просто един от многото, играч за запълване на дупки при нужда.

"Много ми е трудно", призна Джорджиньо още през октомври. "Ситуацията не е каквато ми се искаше да бъде".

ПСЖ вече е недостижим за преследвачите в Лига 1 и му предстои осминафинал в Шампионската лига срещу Реал Мадрид, но ситуацията на "Парк де Пренс" е далеч от перфектна.

Маурисио Почетино получава много критики и е под напрежение, а на изпълнения с индивидуална класа тим му липсват баланс, сплотеност и постоянство.

Парижани печелят мачове благодарение на индивидуалния си талант, но изглеждат лесно уязвими срещу по-силни съперници - може би това е неизбежната цена, която трябва да платят за наличието на атакуваща линия в състав Неймар-Мбапе-Меси.

Човек би си помислил, че на този отбор му трябва тъкмо човек като Джорджиньо Вайналдум, който умее да се жертва изцяло в името на колектива.

Но въпреки проблясъците му (два гола срещу РБ Лайпциг, изравняване в последната минута срещу Ланс), представянето на Джини е под очаквания стандарт.

Конкретно го критикуват за твърде консервативните подавания, липсата на риск, нежеланието да поеме отговорност в изграждането на играта.

Казват и че изглежда малко тромав с топката и без нея, на моменти се забелязва как негови съотборници като Меси и Мбапе се изнервят от изявите му по време на мачовете.

Ако се вярва на медийните слухове, съблекалнята все още изобщо не е приела Вайналдум.

А халфът беше сред големите личности в Ливърпул, един от четиримата капитани при Клоп, обожаван от привържениците.

Може би в случилото се има урок, който лъсва, когато си припомним интервюто, дадено от Вайналдум след напускането на "Анфийлд".

Играчът се оплака, че понякога се е чувствал недооценен от феновете, особено от враждебно настроените сред тях в социалните мрежи.

"При загуба аз отнасях вината", възропта Вайналдум, макар че реакцията на хилядите по трибуните в последния му мач за "червените" беше красноречива.

Критиците му бяха малцинство пред тези, които го обичаха.

Съотборниците му също го ценяха високо и имаше доста сълзи в онзи негов последен ден с червения екип.

Вайналдум искаше да остане, но беше почувствал, че клубът не го цени достатъчно високо - затова и преговорите за нов договор зациклиха и не бяха продължени.

Падна му се да довърши договора си в извънредно трудни обстоятелства. Джорджиньо носеше капитанската лента на един осакатен от контузии отбор, който вече беше провалил сезона си и пред празни трибуни се мъчеше да достигне топ 4 в първенството.

На този фон ПСЖ трябваше да е крачка напред и със сигурност по-добър вариант от Барселона, където първоначално се очакваше да отиде полузащитникът.

Футболист като Джини Вайналдум трябваше да е идеалният балансьор, осигуряващ надеждност, разум и опит в състава на Почетино.

И разбира се, не е късно той да отговори на очакванията, а Пари Сен Жермен да триумфира и на домашната сцена, и в Шампионската лига.

Вайналдум ще има своята роля в този отбор, дори и да не е толкова значима като тази в Ливърпул.

Но преживяното от него, от Коутиньо, от Емре Джан и други, напуснали "Анфийлд", ще служи за предупреждение.

Защото Ливърпул е връх, който трудно се достига и от който лесно се пада.

А пътят надолу е дълъг и болезнен.

Материал на Webcafe.bg, заглавието е на Gol.bg