Един от лайтмотивите на престоя на Мануел Пелегрини начело на Реал (Мадрид), беше фразата, която той изрече в интервю, в което настоятелно го разпитваха защо отборът му не се опитва да играе като Барса на Гуардиола.

"Ако се опитаме да играем като Барса, ще играем десет пъти по-зле", заяви чилийският специалист и добави: "Ако играем като Барса, публиката на "Бернабеу" ще започне да ни освирква още в десетата минута. Зрителите на нашия стадион предпочитат нахлуванията в наказателното поле и непрекъснатите опасности пред вратата, по-бързо развиващите се атаки. Това е футболът, който обичат нашите привърженици".

В интерес на истината, не може да се отрече, че Реал на Пелегрини през сезон 2009/10 се опитваше на моменти да задържа повече топката и да атакува постепенно, вместо да залага на бързината и мощта. С Чаби Алонсо, Гранеро, Кака и Ван дер Варт (в мачовете, в които беше титуляр) онзи отбор често пъти владееше кълбото, но не успяваше да матира съперника.

Година по-късно пристигна Жозе Моуриньо, чийто стил илюстрираше идеално фразата на Пелегрини. По време на португалеца Реал играеше бързо и се стремеше непрекъснато да застрашава съперника. След като спечели Кралската купа през първата година на Моуриньо, през втората Реал вдигна още повече оборотите и стана шампион, счупвайки рекордите за вкарани голове и спечелени точки и издигайки до съвършенство играта на контри.

Все пак през онзи период имаше един мач, в който, в отсъствието на Кристиано Роналдо, мадридчани заложиха на по-търпеливия футбол с множество подавания и спечелиха похвалите на зрителите и пресата. Това се случи при гостуването на Сантандер през 2010/11, когато Йозил и Гранеро заслужиха най-много овации. Но въпросният двубой бе изключение, а не правило за Реал на Моуриньо.

Идването на Карло Анчелоти миналото лято засили съмненията около това какъв точно стил трябва да практикуват белите. Преди да намери своя бленуван "баланс" с Ди Мария и схемата 4-3-3, италианецът опитваше най-различни експерименти. В крайна сметка обаче той извади от състава двамата от играчите, надарени с най-ярко изразени плеймейкърски умения – Ияраменди и Иско. И това, което му донесе триумф в турнира за Кралската купа и в Шампионската лига, в крайна сметка беше играта на контри.

Сега, преди втория си сезон на "Бернабеу", Анчелоти получи един играч като Тони Крос и това измества фокуса в играта на тима към стремежа да се владее топката, както се видя в мачовете за Суперкупата на Европа и за Суперкупата на Испания. Но головете и вълнуващите моменти дойдоха, когато Реал вдигаше скоростта.

В крайна сметка можем да отсъдим, че въпреки идването на Крос и изкушението да променят стила си в посока към прословутата барселонска "тики-така", Реал и Анчелоти трябва да продължат да залагат на бързината, която им донесе толкова успехи в последните няколко месеца.

"Евроспорт"