Защо още приемаме тежко издънките на България? От години ние сме слабаците

Загуба от Люксембург и равенство с Естония – една точка от два мача и отново говорим за провал, срам и поредното футболно дъно. Само че има един неудобен въпрос: защо още сме изненадани?

Според мен проблемът не е, че България взе само една точка. Проблемът е, че все още очакваме шест.

Още живеем с България от миналото

Помним САЩ '94, четвъртото място в света, Стоичков, Балъков, Лечков и Костадинов. Помним и последното ни участие на голям форум – Евро 2004. Някъде в колективното ни футболно съзнание България продължава да бъде отбор, който трябва да побеждава Люксембург, Естония, Малта, Литва или Гибралтар.

Само че думата „трябва“ няма стойност на терена. България отдавна не е средноевропейската футболна сила от миналото. Към последната официална ранглиста на ФИФА от 20 юли 2026 г. националният ни отбор е 85-и в света. Най-високото ни класиране в историята е осмо място.

Това е огромната разлика между спомена и реалността.

Люксембург вече не е онзи Люксембург

Десетилетия наред Люксембург беше синоним на задължителна победа. Преди мача през септември България имаше 14 победи, три равенства и нито една загуба от този съперник.

После дойде поражението с 1:2 – първата победа на Люксембург над България в историята. Исторически това е сензация. По мое мнение обаче спрямо сегашното състояние на двата отбора не е. Ние чуваме „Люксембург“ и още си представяме футболното джудже от миналия век. Само че Люксембург върви нагоре, докато България от години се движи в обратната посока.

Резултатите показват къде сме

Най-добрият начин да разберем реалното място на България е да забравим традициите и да погледнем резултатите от последните години.

Това вече не са случайни издънки. През 2014 г. равенството 1:1 с Малта в София изглеждаше като катастрофа. После дойдоха загубата от Косово, равенството с Гибралтар, 0:2 от Литва у дома и поредица от мачове без победа срещу Люксембург.

Когато едни и същи резултати се повтарят повече от десетилетие, трудно можем да ги наричаме сензации.

Ами ако вече сме сред слабаците?

Един слаб резултат е издънка. Няколко могат да бъдат криза. Но когато години наред не можеш редовно да побеждаваш отбори, които по навик наричаш „футболни джуджета“, идва неприятният въпрос: а ако вече си част от същата компания?

Според мен точно това отказваме да приемем. България не е голям европейски отбор, попаднал временно в криза. Дори не сме средно силен тим, който случайно преживява няколко лоши години.

Кризата е отклонение от нормалното състояние. Когато едно състояние продължава толкова дълго, то вече е нормалното.

Точката с Естония не беше даденост

Дори равенството с Естония не бива да се разглежда като изпусната по подразбиране победа. Естонците имаха положения, удариха греда и можеха да спечелят. България можеше да остане и без точка от първите си два мача.

Затова по мое мнение една точка срещу Люксембург и Естония вече не е шокиращ резултат за сегашното ниво на България. Това не означава, че трябва да сме доволни. Означава, че трябва да спрем да бъдем изненадани.

Най-големият проблем е собствената ни представа

Всеки нов цикъл започва с приказки за класиране. Гледаме групата, намираме два-три „слаби“ отбора и автоматично записваме точките. След това идва мачът, после разочарованието, скандалът и поредното „дъно“.

Само че колко пъти можеш да стигнеш ново дъно, преди да признаеш, че отдавна си там?

Не трябва да се примиряваме с посредствеността и да празнуваме равенства с Естония. Напротив – трябва да искаме много повече от българския футбол. Но първата крачка е да приемем реалността.

България отдавна живее в нова футболна действителност. Само ние продължаваме да мерим настоящето с отбора от миналото.

И затова най-болезненото не е, че направихме 0:0 с Естония или че загубихме от Люксембург. Най-болезненото е, че вече няма нищо сензационно в това.

Материалът е част от „Фен зона“ на Gol.bg – рубриката, в която привържениците могат да изразят своята позиция по най-актуалните теми от българския и световния футбол.

Имате различно мнение или искате да споделите своя анализ? Изпратете ни го на info@gol.bg и станете част от дискусията във „Фен зона“.

Материал на Димитър Димитров, специално за Gol.bg

Снимка: БГНЕС