Загуба от Люксембург и равенство с Естония – една точка от два мача и отново говорим за провал, срам и поредното футболно дъно. Само че има един неудобен въпрос: защо още сме изненадани?

Според мен проблемът не е, че България взе само една точка. Проблемът е, че все още очакваме шест.

Още живеем с България от миналото

Помним САЩ '94, четвъртото място в света, Стоичков, Балъков, Лечков и Костадинов. Помним и последното ни участие на голям форум – Евро 2004. Някъде в колективното ни футболно съзнание България продължава да бъде отбор, който трябва да побеждава Люксембург, Естония, Малта, Литва или Гибралтар.

свързани статии

Само че думата „трябва“ няма стойност на терена. България отдавна не е средноевропейската футболна сила от миналото. Към последната официална ранглиста на ФИФА от 20 юли 2026 г. националният ни отбор е 85-и в света. Най-високото ни класиране в историята е осмо място.

Това е огромната разлика между спомена и реалността.

Люксембург вече не е онзи Люксембург

Десетилетия наред Люксембург беше синоним на задължителна победа. Преди мача през септември България имаше 14 победи, три равенства и нито една загуба от този съперник.

После дойде поражението с 1:2 – първата победа на Люксембург над България в историята. Исторически това е сензация. По мое мнение обаче спрямо сегашното състояние на двата отбора не е. Ние чуваме „Люксембург“ и още си представяме футболното джудже от миналия век. Само че Люксембург върви нагоре, докато България от години се движи в обратната посока.

Резултатите показват къде сме

Най-добрият начин да разберем реалното място на България е да забравим традициите и да погледнем резултатите от последните години.

Година Мач Резултат Турнир
2014 България – Малта 1:1

Квалификации за Евро 2016
2019 Косово – България 1:1 Квалификации за Евро 2020
2019 България – Косово 2:3 Квалификации за Евро 2020
2022 Гибралтар – България 1:1 Лига на нациите
2022 Люксембург – България 0:0 Контрола
2023 Литва – България 1:1 Квалификации за Евро 2024
2023 България – Литва 0:2 Квалификации за Евро 2024
2024 България – Люксембург 0:0 Лига на нациите
2026 България – Люксембург 1:2 Лига на нациите
2026 България – Естония 0:0 Лига на нациите

 

Това вече не са случайни издънки. През 2014 г. равенството 1:1 с Малта в София изглеждаше като катастрофа. После дойдоха загубата от Косово, равенството с Гибралтар, 0:2 от Литва у дома и поредица от мачове без победа срещу Люксембург.

Когато едни и същи резултати се повтарят повече от десетилетие, трудно можем да ги наричаме сензации.

Ами ако вече сме сред слабаците?

Един слаб резултат е издънка. Няколко могат да бъдат криза. Но когато години наред не можеш редовно да побеждаваш отбори, които по навик наричаш „футболни джуджета“, идва неприятният въпрос: а ако вече си част от същата компания?

Според мен точно това отказваме да приемем. България не е голям европейски отбор, попаднал временно в криза. Дори не сме средно силен тим, който случайно преживява няколко лоши години.

Кризата е отклонение от нормалното състояние. Когато едно състояние продължава толкова дълго, то вече е нормалното.

Точката с Естония не беше даденост

Дори равенството с Естония не бива да се разглежда като изпусната по подразбиране победа. Естонците имаха положения, удариха греда и можеха да спечелят. България можеше да остане и без точка от първите си два мача.

свързани статии

Затова по мое мнение една точка срещу Люксембург и Естония вече не е шокиращ резултат за сегашното ниво на България. Това не означава, че трябва да сме доволни. Означава, че трябва да спрем да бъдем изненадани.

Най-големият проблем е собствената ни представа

Всеки нов цикъл започва с приказки за класиране. Гледаме групата, намираме два-три „слаби“ отбора и автоматично записваме точките. След това идва мачът, после разочарованието, скандалът и поредното „дъно“.

Само че колко пъти можеш да стигнеш ново дъно, преди да признаеш, че отдавна си там?

Не трябва да се примиряваме с посредствеността и да празнуваме равенства с Естония. Напротив – трябва да искаме много повече от българския футбол. Но първата крачка е да приемем реалността.

България отдавна живее в нова футболна действителност. Само ние продължаваме да мерим настоящето с отбора от миналото.

И затова най-болезненото не е, че направихме 0:0 с Естония или че загубихме от Люксембург. Най-болезненото е, че вече няма нищо сензационно в това.

Материалът е част от „Фен зона“ на Gol.bg – рубриката, в която привържениците могат да изразят своята позиция по най-актуалните теми от българския и световния футбол.

Имате различно мнение или искате да споделите своя анализ? Изпратете ни го на info@gol.bg и станете част от дискусията във „Фен зона“.

Материал на Димитър Димитров, специално за Gol.bg

Снимка: БГНЕС