Истинският тест за Реал на Зизу ще бъде срещу Сити на Пеп

Уважаеми читатели на Gol.bg, продължаваме да ви представяме рубриката ни "Фен зона".

В нея ще имате възможност всеки един от вас да напише/изкаже вижданията си по важен за него спортен/футболен въпрос. 

Сега е моментът да излеете мъката и възхвала за любимите си отбори и личности.

Днес публикуваме нов материал на нашия верен читател Димо Тончев, който обръща внимание на триумфа на любимия си клуб Реал Мадрид.

Изпращайте вашите материали на info@gol.bg.

Преди по-малко от 12 часа Реал Мадрид спечели своята титла номер 34 в Испания като по този начин върна притежанието ѝ след две години престой в Каталанската столица. След пандемията, която промени света, Ла лига бе рестартирана преди малко повече от месец и сега вече има своя нов шампион.

Лос Меренгес изоставаха от вечния си опонент с две точки преди това, но от подновяването на първенството записа десет от десет победи, докато съперникът им направи много грешки (три равенства и загуба, която дойде в последния кръг късно снощи от неиграещия за "нищо" отбор на Осасуна). Така кръг преди края момчетата на Зидан си осигуриха титлата и ще играят без напрежение в неделя срещу борещия за живота си Леганес, на когото предстои да гостуват.

Година по-рано написах, че с решенията си и начина си на водене на отбора (след продажбата на някои играчи, загубата от Атлетико с 3-7) Зизу води отбора по лош път - към катастрофа ако трябва да съм максимално честен. Не се отричам от думите и отново бих написал същото ако се върна година по-рано, защото има неща в играта и в отбора, които все още не одобрявам и не считам за нормални за отбор от ранга на Реал Мадрид. И все пак няма как да отрека, че имаше положителни неща, които мисля да отбележа преди да изкажа критика и това, което смятам, че трябва да се подобри. 

На първо място - титлата на Испания отново е в Мадрид. Второ - интеграцията на играчи като Федерико Валверде, Родриго Гоеш и Ферлан Менди, както и израстването на Винисиус. Трето - значителното подобряване на защитата и връщането на увереността в Тибо Куртоа. Четвърто - отборния дух и себераздаването на играчите. Смятам, че това бяха големите плюсове за целия сезон.

Искам да отбележа нещата, които не смятам да премълчавам и да си затварям очите за тях, само защото сме шампиони. Първото, което се набива на очи е слабата атака - до момента Реал има на сметката си 68 попадения в 37 двубоя, което прави средно по 1.83 гола средно на мач, нещо, което не помня някога да се е случвало... поне от 1995 г., от когато следя отбора. В доста срещи бяха отбелязани срамно малко попадения, а имаше и такива, които дори не се вкараха и голове. Основният голмайстор Бензема е единственият офанзивен играч, който вкарва над 10 гола за сезона. Серхио Рамос е другият играч с двуцифрена бройка попадения, което само по себе си говори за много много сериозни проблеми при отбелязването на голове.

Второто, много неприятно впечатление, с което оставам е интеграцията на новите "звезди" - Лука Йович и Еден Азар - единият не показва нужния професионализъм и дисциплина, а вторият не може да намери себе си от времето, прекарано в Челси. При белгиеца го имаше и факторът с контузиите, но все пак смятам, че изигра доста минути, в които се отчете с гол и седем асистенции - показатели, които не прилягат на играч, струващ 130 млн евро.

За пример - завърналият се наскоро Марко Асенсио още със завръщането си отбеляза гол и добави асистенция, а след това добави още един на сметката си, вчера дори му бе отменен (напълно правилно) нов гол, а го нямаше почти 9 месеца заради тежка травма в предсезонната подготовка. Зидан няколко пъти сменя позицията на Азар, а в началото на сезона дори се опита да променя схемата на 3-5-2, за да му е максимално комфортно, но слава Богу за едно полувреме разбра, че Мадрид не може да вирее при такава формация.

Третото, което не ми направи добро впечатление е отношението към определени играчи. Каквито и да са Бейл и Хамес, не мисля, че заслужават подобно отношение. На свой ред единият прави глупост след глупост по трибуните, а вторият дори вече няма желание да бъде в групата (явно се пази от контузия поради бъдещ трансфер, надявам се).

Четвъртият много важен фактор за мен е слабият конкурент за титлата. Отборът от Североизточната провинция вече не е онова страшилище, което бе преди години. Отсреща в момента имаме един пренаситен и застарял тим, с отровена съблекалня, разглезени тартори (най-вече в частност един, който е "вся и всьо" в клуба им) и неадекватен за класата им треньор. И те, подобно на Реал записаха доста пестеливи победи, но при тях я няма широчината на състава, с който разполага Зидан. Клубът им отдавна се управлява от желанията и прищевките на един футболист, а високата средна възраст на основния им състав не предполага нужното ниво на конкуренция.  Другият претендент - съседите от Мадрид направиха колеблив старт, след раздялата с основни играчи като Гризман и Годин. Вече от догодина мисля, че ще видим една по-добра тяхна версия. 

Петият елемент, който не ми се понрави, са меко казано колебливите игри срещу ПСЖ и Ман Сити - отбори от най-висока класа откъм днешна дата и реални претенденти за трофея в Шампионската лига. Мадрид бе пометен в Париж с 3-0, без домакините да използват най-голямата си звезда - Килиан Мбапе, който тогава не игра заради травма. След това в испанската столица Реал поведе с 2-0 и по всичко изглеждаше, че ще си върне за неприятната загуба, когато за две минути допусна два гола и остана втори в групата, което на свой ред отреди може би най-силния съперник като класа - Сити на Пеп Гуардиола. Кралският клуб успя да поведе, но след това отново за отрицателно време се срина, когато бе подложен на натиск.

Същото се случи и онзи ден срещу Гранада, когато след комфортен аванс от два гола през първото полувреме, съперникът върна гол след почивката, а Рамос и компания трепереха до края на мача, като Куртоа направи няколко спасявания, както и снощи между впрочем. Така вратарят на Реал печели приза играч на мача в два поредни двубоя. Ако е Интер, Ювентус или някой друг тим, който е свикнал вратарите му да са играчи на мача, няма проблем, но всички знаем, че Мадрид е замесен от друго тесто и в него блестят най-често офанзивните футболисти. 

И сега след 22 дена идва ред на най-големия тест за този Реал Мадрид, воден от Зинедин Зидан - да преодолее един отбор, в които футболистите са също толкова солидни като класа, изоставайки в резултата, търсещ голове и надиграване. Неприятната ситуация се допълва и от наказанието на Серхио Рамос, Марсело също няма да играе най-вероятно, но наличието на Ферлан Менди не прави липсата му тревожна. Тази на капитана обаче съм сигурен, че тормози мислите и сънищата на всички в Мадрид. Ясно е, че няма как винаги да си от страната на печелившия, но всички искаме да видим онзи Мадрид, когото сме свикнали да гледаме - как напада, как се бори до последно и как оставя сърцето си на терена, особено в турнира, когото всички мадридисти считаме за Свой. 

Димо Тончев, специално за Gol.bg