Цикълът на "Барселона" като доминиращ отбор в Европа стигна до поредния си връх покрай триумфа с 3:1 над "Ювентус" на финала в Шампионската лига в Берлин.

Това едва ли ще бъде последният успех на каталунците. Защото в основата на отбора вече не е някакъв революционен стил, а смесването на различни идеи. Идеи, които ги доведоха до требъл през сезон 2014/2015.

23 г. след стартирането на Шампионската лига все още няма отбор, който да е успявал да защити титлата си. Този път обаче за сефте в 2 поредни години шампионът идва от една и съща страна.

Макар че местните фенове не са точно на това мнение. Те си скандират винаги: "Да живее "Барса", да живее Каталуния". Включително и след финала в Берлин, когато "Барса" триумфира с четвъртата си европейска клубна титла в рамките на последните 9 г.

В големите финали символиката винаги е нещо важно. А в случая с Берлин не беше по-различно. И преди мача, когато УЕФА се грижеше за репетицията, и след мача, когато хореографията се дирижираше от "Барса".

Жерард Пике беше този, който взе първото знаме от агитката, а малко по-късно треньорът Луис Енрике заби същото това знаме в центъра на терена на "Олимпиащадион". И червено-жълтите цветове на Каталуния и червено-сините на "Барса" се развяха на немска територия.

Едва ли има друг клуб освен "Барса" в света, който да отговаря толкова много на идеологията на региона си. Всяка победа на "Барса" винаги е триумф и срещу омразния "Реал" (М). Доказаха го многото клетви по адрес на мадридчани преди, по време и след финала.

А знамето бе знак от Берлин за превъзходство на футболната идея на "Барселона" спрямо миналогодишните шампиони от Лисабон. Това поне е едно от възможните тълкувания на символиката. Иначе играта на каталунците продължава да се кове на базата на играчи от тяхната школа "Ла Масия".

Защитата води Пике, който вече по традиция реже мрежите на вратите след финал в Шампионската лига и си ги отнася като сувенир. Халфовата линия се контролира от Серхио Бускетс и Андрес Иниеста с някаква уникална лекота, а в нападение заплахата е Лео Меси.

А фактът, че влезлият като резерва в 77-ата мин Шави първи вдигна купата като капитан, също бе някаква символика. Легендарният 35-годишен халф, големият режисьор на династията на "Барса", която спечели първата си Шампионска лига под ръководството на Франк Рийкард през 2006 г., а след това под ръководството на Пеп Гуардиола се издигна до един от най-добрите отбори в историята, се сбогува, за да поиграе преди пенсия в Катар.

Липсата на Шави обаче едва ли означава, че от тук нататък "Барса" няма да трупа трофеи. Напротив, това вече го показа работата на треньора Луис Енрике. Който напук на съпротивата успя да извърши промени. След 2 г., в които поне на международното поле каталунците бяха загубили своето надмощие, Луис Енрике успя да извади отбора от летаргията, която го беше налегнала след ерата "Гуардиола" (2008/2012 г.).

Може би най-голямото постижение на Енрике е, че първи от наследниците на Гуардиола посмя да постави под съмнение наследството му. Вече покойният Тито Виланова и Тата Мартино се провалиха заради догмата на притежанието на топката, но Енрике успя да я смекчи.

Подходът на отбора вече може да не изглежда толкова уникален и революционен, както по времето на Гуардиола, когато съперниците биваха буквално задушавани с контрол върху топката и преса. Освен това отборът изглежда вече не е толкова идеологически зареден, защото Енрике, макар и да е играл много години за "Барса", не е нито каталунец, нито се е изградил в клубната школа "Ла Масия".

Но треньорът успя да се напасва спрямо актуалните потребности на отбора. Той вече не следва ясна и очаквана хореография. А е много по-многостранен, защото в употреба влизат различни влияния. И никога не се знае с точно с коя "Барса" ще си имаш работа. Което всъщност я прави толкова опасна! Това, което обаче прави отбора уязвим, е, че понякога и той не знае как да подходи.

На финала в Берлин покрай отново гениалния Иниеста се видя, че той иска да застане на позиция и да задържи топката - пас, пас, пас, за да убие малко време на базата на опита си. Но това не се получи, защото съотборниците му имаха други планове и продължаваха да налитат право напред. Колко много се е променила играта на "Барса" се видя покрай Шави.В рамките общо 20 мин игрово време той игра с топката 4 пъти и даде общо 3 паса. Играта просто профучаваше покрай него!

Докато при Гуардиола сърцето на "Барса" беше халфовата линия, сега игровият ритъм се определя от страховития нападателен тризъбец Меси, Неймар и Луис Суарес. Тримата южноамериканци са постоянна заплаха, не могат да бъдат контролирани и са в състояние да компенсират други слабости в баланса на играта.

Те действат под мотото: Не можем да получим толкова голове, колкото можем да вкараме! Завръщането на "Барса" на европейския футболен трон след 3-годишно прекъсване показа още веднъж колко бързо могат да се променят нещата. Защото точно преди 2 г. след историческото 0:7 общ резултат на 1/2-финалите в Шампионската лига се обяви, че Златната генерация е била изпреварена. Играчите бяха изкарани уморени и апатични.

Сега обаче вече се знае, че просто в предишните 2 г. футболистите са трупали сили, а не са ги загубили окончателно, както се твърдеше. "Отборът още е гладен за трофеи", побърза да предупреди Луис Енрике. Което означава, че и през новия сезон целта ще бъде да се спечелят колкото се може повече трофеи. Включително и Шампионската лига. С което "Барса" би се превърнала в първия отбор, който успява да защити трофея в рамките на вече 24 г.

Андреас Ленер