С Йохан Кройф бе написана модерната азбука на Барселона. Треньорът смеси футбола, който бе научил от Ринус Микелс в Аякс и с националния отбор на Холандия, а също и в Барселона, със своите собствени идеи. За да изгради отбор, който се отличаваше както по лекотата, с която комбинираше, така и с бързината, с която изпълняваше всички жестове. Даде на уникалната си халфова линия възможността така да оформя играта във времето, колкото е нужно за отварянето на терена през крилата, и чиято физиономия се определяше от владеенето на топката. 

Луис ван Гаал продължи донякъде формулата. Франк Рийкард възроди основата след няколко сухи години на игра и титли, и Пеп Гуардиола оформи окончателно лицето на отбора. "Треньорът трябва да бъде наясно с начина на игра на Барселона, обясняват хората, които бяха с Пеп, а също и в началото на пътя на Луис Енрике. "С Мартино не се получи".

Несъгласен с общоприетото и вманиачен в постигането на съвършенство в играта, Гуардиола показа, че съперникът се удря в неговото поле, в зоната, че футболът принадлежи на полузащитниците и най-вече - отборът трябва да се адаптира към Меси по същия начин, по който Бълхата се адаптира към отбора. И Луис Енрике, с някои малки разлики и с повече острота в изпълнението, продължи "кройфистката" идея и "гуардиолския" метод, за да изгради една убийствена Барса. Огромен успех, който показва, че моделът е способен да надживее различните президенти и треньори, както и кризите на институцията.

Макар в началото на миналия сезон Барса се характеризираше като отбор, който играе на контра, с времето си възвърна търпението в играта, за да постигне отново онова съвършенство, което й донесе 3 титли. И сега, в края на ноември, отборът поддържа виртуозността в играта, както показа срещу Реал и Рома, а също и в събота срещу Реал Сосиедад. 

"Да триумфираш след Гуардиола не е никак лесно и Луис Енрике, който разбира идеята на Барса" върши невероятна работа. Той направи така, че всички да разберат, че колективът е над индивидуалността и че всичко трябва да се прави с любов към фланелката", обяснява Ариго Саки, създателят на големия Милан от края на 80-те години и началото на 90-те. 

"С Луис Енрике основата е същата", казва Чарли Решак, дългогодишен адютант на Кройф в дриймтима. "Нашият футбол, тъй като сме били нападатели, бе по-директен и остър отколкото този при Гуардиола, който, като добър халф, залагаше на контрола над играта. А Луис намери средния път".

Лауреано Руис, който въведе т. н. "рондо" (кръг) в тренировките през 70-те години, обожаващ голямата Унгария от 50-те години, също има мнение. "Харесва ми владеенето на топката, но трябва да се използват и шансовете: понякога трябва я подаваш дълго, за да пробиеш съперник, който се затваря отзад; а друг път трябва да ускориш, за да го удариш изненадващо. Точно това прави Луис Енрике". Така вижда нещата и първият №4 на Кройф, Луис Миля, треньорът на Луго. "Той продължи философията на Кройф. Той залага на инициативата, на контрола, като дава възможност на хората отпред да създават повече пространства и бързи преходи. Пеп бе по-комбинативен, искаше да изпипва комбинациите".

Към тях се присъединява Хавиер Аскагорта, испански треньор, който е ръководил Чили и Боливия, освен отбори в Мексико, Япония, сега в "Ориенте Петролео" в Боливия. "Енрике успя да подобри основите на играта. Кройф вече обясни, че системите са основата за играта, а Гуардиола... Ако анализираш мач на Байерн не знаеш каква система използва! Барса от години залага на идеята да се преодолее линията с пас, с "разцъкване", с търсене на пространства, и да ускори ритъма когато загуби топката, а не обратното, както е нормално".

Идеята на Кройф приемаше един компромис: броят на защитниците да съответства на броя на нападателите на съперника, тоест "най-слабите" от неговия отбор да опазят най-добрите на съперника, за да може всичко да решат наистина добрите. "За мен Енрике не е подобрил идеята да се удари в полето на съперника, а само поддържа установената философия", смята Лауреано. 

"Това пресиране вече наподобява пресата при Пеп, макар че й отстъпва малко", смяна Саки. "Това е така, защото Луис Енрике добави характер и агресивност", обяснява Решак. "Без възможността за изненада, сме мъртви", казваше Гуардиола. И за Енрике изненадата идва чрез контраатаката. "Барса спечели в острота на играта заради играчите, с които разполага", уверява Саки. А Миля добавя: "Треньорите сме тук, за да се адаптираме и той търси как да направи най-добрата връзка с хората в атаката". Аскаргорта: "Луис Енрике даде организация на свободата. Това не е противоречие, защото всеки играч има една мисия, но я върши свободно и с възможност сам да взема решения".

Кройф предупреди, когато бе купен Неймар, за опасността да "имаш два петела в един и същ курник". Теория, която Луис Енрике обори, защото искаше най-добрите в отбора си, защото се зае да ги "дресира". И резултатът е, че Неймар заигра на върха на възможностите си, но без да засенчва и да поставя под въпрос статута на останалите. Същото стори и Луис Суарес, който се спогажда с Меси и Неймар и на терена, и извън него. Така Лео за трети път в кариерата си смени позицията си и вече е на крилото с разрешението на треньора и. "Треньорът, който е способен да постига хармония и добра обстановка в съблекалнята си, вече е направил много. Особено в клубове като Реал и Барса, където е трудно да се управляват егоисти от подобно ниво", разказва Миля. 

"Тримата разбраха, че това не е индивидуален спорт. И Енрике свърши много важна работа във възпитанието". А Решак добавя: "Един добър треньор трябва да умее да управлява "петлите". Мисля, че в Манчестър Сити и ПСЖ, например, това не се получава, защото имат големи футболисти, но се усеща, че всеки от тях играе за себе си".

Лауреано Руис дава пример от своята епоха. "В Реал Диди и Ди Стефано се разбираха в съблекалнята, но първият бе резерва, защото правеше това, което и вторият. В Барса е различно, защото тримата се допълват". Аскаргорта е убеден: "Голяма е заслугата на Луис Енрике, но също така е и въпрос на характери. Ибрахимович, например, не вярваше в тази идея". "Надявам се, за доброто на футбола, този отбор да продължи да се развива с тази щедрост и желание да се забавлява и да забавлява останалите", пожелава Саки. Нещо, което се видя срещу Рома, когато дори след шестия гол всички играчи се прегърнаха.

Жорди Кисано, "Ел Паис"
Превод на вестник "7 дни спорт"