С Йохан Кройф бе написана модерната азбука на Барселона. Треньорът смеси футбола, който бе научил от Ринус Микелс в Аякс и с националния отбор на Холандия, а също и в Барселона, със своите собствени идеи. За да изгради отбор, който се отличаваше както по лекотата, с която комбинираше, така и с бързината, с която изпълняваше всички жестове. Даде на уникалната си халфова линия възможността така да оформя играта във времето, колкото е нужно за отварянето на терена през крилата, и чиято физиономия се определяше от владеенето на топката.
Луис ван Гаал продължи донякъде формулата. Франк Рийкард възроди основата след няколко сухи години на игра и титли, и Пеп Гуардиола оформи окончателно лицето на отбора. "Треньорът трябва да бъде наясно с начина на игра на Барселона, обясняват хората, които бяха с Пеп, а също и в началото на пътя на Луис Енрике. "С Мартино не се получи".
Несъгласен с общоприетото и вманиачен в постигането на съвършенство в играта, Гуардиола показа, че съперникът се удря в неговото поле, в зоната, че футболът принадлежи на полузащитниците и най-вече - отборът трябва да се адаптира към Меси по същия начин, по който Бълхата се адаптира към отбора. И Луис Енрике, с някои малки разлики и с повече острота в изпълнението, продължи "кройфистката" идея и "гуардиолския" метод, за да изгради една убийствена Барса. Огромен успех, който показва, че моделът е способен да надживее различните президенти и треньори, както и кризите на институцията.
Макар в началото на миналия сезон Барса се характеризираше като отбор, който играе на контра, с времето си възвърна търпението в играта, за да постигне отново онова съвършенство, което й донесе 3 титли. И сега, в края на ноември, отборът поддържа виртуозността в играта, както показа срещу Реал и Рома, а също и в събота срещу Реал Сосиедад.
"Да триумфираш след Гуардиола не е никак лесно и Луис Енрике, който разбира идеята на Барса" върши невероятна работа. Той направи така, че всички да разберат, че колективът е над индивидуалността и че всичко трябва да се прави с любов към фланелката", обяснява Ариго Саки, създателят на големия Милан от края на 80-те години и началото на 90-те.
"С Луис Енрике основата е същата", казва Чарли Решак, дългогодишен адютант на Кройф в дриймтима. "Нашият футбол, тъй като сме били нападатели, бе по-директен и остър отколкото този при Гуардиола, който, като добър халф, залагаше на контрола над играта. А Луис намери средния път".
Лауреано Руис, който въведе т. н. "рондо" (кръг) в тренировките през 70-те години, обожаващ голямата Унгария от 50-те години, също има мнение. "Харесва ми владеенето на топката, но трябва да се използват и шансовете: понякога трябва я подаваш дълго, за да пробиеш съперник, който се затваря отзад; а друг път трябва да ускориш, за да го удариш изненадващо. Точно това прави Луис Енрике". Така вижда нещата и първият №4 на Кройф, Луис Миля, треньорът на Луго. "Той продължи философията на Кройф. Той залага на инициативата, на контрола, като дава възможност на хората отпред да създават повече пространства и бързи преходи. Пеп бе по-комбинативен, искаше да изпипва комбинациите".
Към тях се присъединява Хавиер Аскагорта, испански треньор, който е ръководил Чили и Боливия, освен отбори в Мексико, Япония, сега в "Ориенте Петролео" в Боливия. "Енрике успя да подобри основите на играта. Кройф вече обясни, че системите са основата за играта, а Гуардиола... Ако анализираш мач на Байерн не знаеш каква система използва! Барса от години залага на идеята да се преодолее линията с пас, с "разцъкване", с търсене на пространства, и да ускори ритъма когато загуби топката, а не обратното, както е нормално".
Идеята на Кройф приемаше един компромис: броят на защитниците да съответства на броя на нападателите на съперника, тоест "най-слабите" от неговия отбор да опазят най-добрите на съперника, за да може всичко да решат наистина добрите. "За мен Енрике не е подобрил идеята да се удари в полето на съперника, а само поддържа установената философия", смята Лауреано.
"Това пресиране вече наподобява пресата при Пеп, макар че й отстъпва малко", смяна Саки. "Това е така, защото Луис Енрике добави характер и агресивност", обяснява Решак. "Без възможността за изненада, сме мъртви", казваше Гуардиола. И за Енрике изненадата идва чрез контраатаката. "Барса спечели в острота на играта заради играчите, с които разполага", уверява Саки. А Миля добавя: "Треньорите сме тук, за да се адаптираме и той търси как да направи най-добрата връзка с хората в атаката". Аскаргорта: "Луис Енрике даде организация на свободата. Това не е противоречие, защото всеки играч има една мисия, но я върши свободно и с възможност сам да взема решения".
Кройф предупреди, когато бе купен Неймар, за опасността да "имаш два петела в един и същ курник". Теория, която Луис Енрике обори, защото искаше най-добрите в отбора си, защото се зае да ги "дресира". И резултатът е, че Неймар заигра на върха на възможностите си, но без да засенчва и да поставя под въпрос статута на останалите. Същото стори и Луис Суарес, който се спогажда с Меси и Неймар и на терена, и извън него. Така Лео за трети път в кариерата си смени позицията си и вече е на крилото с разрешението на треньора и. "Треньорът, който е способен да постига хармония и добра обстановка в съблекалнята си, вече е направил много. Особено в клубове като Реал и Барса, където е трудно да се управляват егоисти от подобно ниво", разказва Миля.
"Тримата разбраха, че това не е индивидуален спорт. И Енрике свърши много важна работа във възпитанието". А Решак добавя: "Един добър треньор трябва да умее да управлява "петлите". Мисля, че в Манчестър Сити и ПСЖ, например, това не се получава, защото имат големи футболисти, но се усеща, че всеки от тях играе за себе си".
Лауреано Руис дава пример от своята епоха. "В Реал Диди и Ди Стефано се разбираха в съблекалнята, но първият бе резерва, защото правеше това, което и вторият. В Барса е различно, защото тримата се допълват". Аскаргорта е убеден: "Голяма е заслугата на Луис Енрике, но също така е и въпрос на характери. Ибрахимович, например, не вярваше в тази идея". "Надявам се, за доброто на футбола, този отбор да продължи да се развива с тази щедрост и желание да се забавлява и да забавлява останалите", пожелава Саки. Нещо, което се видя срещу Рома, когато дори след шестия гол всички играчи се прегърнаха.
Жорди Кисано, "Ел Паис"
Превод на вестник "7 дни спорт"
Коментари
Напиши коментар19:01 | 3 дек 2015 г.
18:16 | 3 дек 2015 г.
11:49 | 3 дек 2015 г.
18:01 | 2 дек 2015 г.
17:54 | 2 дек 2015 г.
16:42 | 2 дек 2015 г.
16:29 | 2 дек 2015 г.
16:03 | 2 дек 2015 г.
14:27 | 2 дек 2015 г.
14:03 | 2 дек 2015 г.
Напиши коментар