Шефът ми каза да напиша нещо. Нещо за титлата в Ла Лига. Нещо за Барса. Нещо за тази напрегната развръзка, на която станахме свидетели. Помоли ме да вложа страст, понеже вече имало други, които са писали научно, по техническите въпроси и с познания за спортната и футболната страна. Каза ми, че съм свободен да напиша каквото искам и да не се притеснявам, че има колеги, които вече са писали трезво и разумно. И тук идвам аз.

свързани статии

Аз, който си умирам от желание да кажа, че този отбор още е велик, че Меси още е най-добрият, че Неймар е най-добрият еквилибрист дрибльор, че Иниеста е проклетият господар, Господ, че Бускетс е хронометърът, термометърът и метрономът на Барса, че Ракитич е ръката и краката на изпратения ни от небето, че Алвес е най-забавният, че Алба е дързък, грациозен и неуморим, че Масчерано е шефчето (казват, че на почивката на мача с Бетис скастрил Ней и му казал "Играй, момче, играй"), че Пике е истинският Перископ, че Браво и Тер Стеген са живото доказателство, че наследството на моя приятел Андони Субисарета (да ме извини уволнилият го президент Бартомеу) е този отбор супершампион, спечелил шест от последните осем титли (ало, Реал, чувате ли?), го показва.

Мога да говоря за всички тях, дори за Сержи Роберто. Мога и за другите. Но тъй като шефът не ми каза за какво точно да пиша, аз предпочитам да пиша за теб, родения в Салто (Уругвай) на 24 януари 1987 г. - Луис Суарес Диас. И казвам *Диас, защото не мога да пренебрегна, не мога да не изразя признателността си към майката, която те е родила. Най-малкото мога да напиша името на тази майка, която ни донесе тази титла. И твоите голове. И твоята борбеност. И твоята усмивка. И твоето приятелство и съзаклятничество с Лео и Ней. И твоя хъс. И твоята войнственост. Защото, нека си го кажем, ти си свързващият елемент на всичко това. Не да вкараш четири гола в два или три мача, а да вкараш общо 40 и да направиш един куп асистенции - 15, ако трябва да сме точни. Може и да не си спомням всичките тези асистенции, но съм сигурен, че много други на твое място биха опитали да вкарат гол, а не да подадат. Сигурен съм.

Пиша за теб, за да ти кажа, че не знам за другите, но аз вече ти простих ухапването. Да, синовете ми вече са големи и няма нужда да им давам примери в живота. Не ми хареса онази ти постъпка, както и на мнозина други като мен, но аз вече ти простих. Този дъжд от голове, включително и този от събота вечер, който накара Кристиано Роналдо на почивката на Депортиво - Реал да хвърли кърпата и да се предаде, да остане в съблекалнята, като признае, че ти - Луис Суарес Диас, ти си най-добрият реализатор този сезон - в Европа, в света и Златната обувка. Това е достатъчно, за да ти простя. Не знам за другите, но аз ти прощавам.

Не те познавам. И ме съмнява, че ще имам възможността да ти стисна ръката някой ден. Но да знаеш, обичам те! Ти си огромен, ти си голмайстор. Направи ни много щастливи. И знам, че единственото ти намерение е да продължим да бъдем такива още дълги години. Юпии!

* Испанските имена се състоят освен от личното от фамилните имена на бащата и майката, като първо се изписва това на бащата и е общоприето за по-кратко да се съобщава само то. Така например при Луис Суарес Диас - Суарес е фамилията на бащата на уругваеца, а Диас на майка му.

Емилио Перес де Росас, "Ел Периодико"
Превод на вестник "7 дни спорт"