Най-успешният български футболист в историята Христо Стоичков (54 г.) продължава всеки ден да следи с интерес ситуацията в Барселона. Легендата на клуба даде интервю за "Мундо Депортиво". Повод бе автобиографията на Камата, която се продава и във фенмагазините на блаугранас.

Какво ви мотивира да публикувате тази нова автобиография?
- Първата ми книга бе направена в Барселона с Пако Агилар и Шави Торес. Тя бе доста продавана и сега с тази автобиография, която пуснахме с едно много популярно издателство в България, сътворихме истински бум с почти 100 хиляди изкупени копия. И то не броим САЩ, Канада, Англия, Полша... Ето защо направихме четивото и на кастилски (испански). Много съм щастлив, че се продава в магазините на Барса, защото вътре разказвам за нови истории от моята кариера и препятствията, които минах, докато спечеля "Златната топка".

Има интересни анекдоти като тези с Роналд Куман...
- Да, след спечелената европейска купа на "Уембли" бяхме във ваканция. Засякохме се с Роналд на улицата на един светофар. Слязохме от колите и се прегърнахме, но хората ни разпознаха и също започнаха да излизат и да ни аплодират. Другата е от реклама преди Мондиал 1994. Тогава попитаха сина на Роналд Куман – Тим, кой е най-добрият. И той отговори: "Христо Стоичков". Баща му се изненада, но Тим всъщност избра мен, защото съм нападател. Книгата е пълна с любопитни истории.

Дори Ван Гаал го наричате Ван Гог...
- Прав сте. Когато нямаш респект към играчите, които са били успешни тук и са написали история, това заслужаваш. Не можеш да игнорираш фигура като Кройф, защото се казваш Ван Гаал. Той дори отчиташе, че в съблекалнята е усещал много мирис на Кройф.

свързани статии

Никога ли не се сдобрихте с него?
- Като човек за мен Ван Гаал не съществува. Никога няма да се помирим. Като треньор не съм се оплаквал, но имаше неща отвъд това, за които му казах, че е много зле. Искаше да играе с нас. Един ден случайно го ударих по главата с топката, а той вкара гол и започна да се радва с обиколки на стадиона.

Говорите за съдии и най-вече за Урисар Аспитарте, когото настъпихте.
- Да, признах си грешката, помолих за прошка и сега сме приятели. Аз му бях на гости в Билбао, той също дойде в София.

Говорихме за Куман. Как виждате неговата Барса в момента?
- Спокоен съм, но футболистите трябва да знаят, че на терена са длъжни да демонстрират колко струват. На мен ми се е случвало, трябваше да се разбирам и с другите играчи. Йохан Кройф ме сменяше за три загубени топки, а сега губят по 20 и нищо не се случва. Това също зависи от характера на играча. Нужно е да вникнеш в играта. Алба и Меси например отлично познават движенията си, защото са сработени от години. С течение на времето и аз се разбирах с Лаудруп и Куман. Просто трябва да се изчака. Младите имат качества, сега остава да се работи с тях.

Смятате ли, че Роналд е идеалният треньор за този ремонт?
- Роналд е от училището на Кройф, нека почива в мир Йохан. Израснал е с него и знае какво прави. Дойде на 26 години и около него растяха Ферер, Гуардиола, Сержи, Гойко и аз. И се научихме, защото го искахме.

Говорихте ли с Куман, откакто пое Барса?
- Всяка седмица се чуваме или си пишем. Виждам го много способен. Нашето приятелство не се купува с пари, а се демонстрира. Имали сме разправии, защото всеки е искал да спечели. С всеки се случва, но си оставаме приятели. Той разбира футбола и има капацитета да движи играчите. Ако е поставил Де Йонг като либеро, това е така, защото топката не му пари в краката и познава неговите качества. Масчерано никога не бе играл отзад, после стана добър в това. По мое време не можеше да се пазариш. Слагат те там и точка.

Какво Куман е наследил от Кройф?
- Владеенето на топката е фундаментално, както и високата преса, за да откраднеш топката. Понякога не се получава, но се пробва. Няма да откриваме тепърва как трябва да играят Пике, Меси, Бускетс, Алба или Гризман, който е световен шампион. Младите трябва да слушат съветите на по-опитните. Педри се отличава с нещо различно, също като Ансу Фати.

А вие щяхте ли да вземете решение да се откажете от Луис Суарес?
- По мое време беше същото. През 1994 г. след загубения финал в Атина си тръгнаха седем или осем играчи като Субисарета, Лаудруп, Салинас, Гойко, Хуан Карлос... Барса продължи с други хора. В случая с Луис го оценявам много. Той е страхотен човек, който никога не спря да вярва в Барса със своя характер на победител. Направи щастливи много хора. Имал съм грандиозни интервюта с него в моята телевизия, но и мен така искаха да ме продадат на Парма, след като за 5 години бях спечелил 4 титли и една Купа на Европа. Година по-късно се обадих на президента Нунес и му казах, че искам да се върна.

В книгата заявявате, че "да си войник на Барса няма цена"...
- Това е чистата истина.

И празнувате ли, че Меси не си тръгна това лято?
- Разбира се. Мисля, че той ще се пенсионира тук, но винаги има едно "но". Като член и бивш играч на клуба бих искал да бъде така, но не съм в главата му. Радвам се, че остана. Сега трябва да се погрижат за него и да го поглезят. Жалко, че сега няма публика, която да покаже привързаността си към него. В Instagram понякога публикувам снимка с Меси и виждам положителни коментари. Много го обичам. Левичарите никога не се проваляме. Когато съм му се обаждал, винаги е вдигал. Щастлив съм, че след толкова години бяхме заедно на галата на "Златната топка". Имах възможност да му подаря "Златна обувка" като тази, която спечелих. Понякога си мислите какво бихте могли да промените в света, защото аз бих заменил моята "Златна обувка" за световна титла на Меси.

свързани статии

Той поддържа добри отношения с Куман...
- Да, но когато чета коментари, че Лео е шефът в Барселона, го намирам за абсурдно. Някой от нас бил ли е в съблекалнята, за да разбере какъв е Лео там? За мен той е много смирен и не знам как хората си измислят тези неща. Не вярвам, че назначава и гони треньори и казва кои играчи да бъдат в отбора. Ще го защитавам до смърт. Дано тези малки момчета пораснат около него, както той порасна с Роналдиньо. Педри, Ансу, Дембеле и Гризман могат да израснат заедно с Лео. Антоан е скромно момче, не е егоист. Всички трябва да му помогнат.

Ансу Фати ще отсъства 4 месеца заради скъсан менискус. Какво му пожелавате?
- Това е като контузията на Ето'о. Нека е спокоен и да не бърза да се завръща прекалено бързо. Познават д-р Кугат, който е най-добрият в света. След като е решил така да се лекува, значи това е трябвало. Ансу може да расте, гледайки футбол по телевизията.

Как виждате битката за титлата в Ла Лига?
- Атлетико е силен, но ще видим. Реал Сосиедад и Виляреал са в привилегирована позиция, но Реал Мадрид и Барса също ще бъдат горе. Който направи по-малко грешки, ще бъде шампион.

Връщайки се към съдиите, които напоследък са главни действащи лица, харесвате ли ВАР?
- Харесва ми, защото технологията е пристигнала, но най-тревожни са хората, които стоят зад ВАР. Те са много безотговорни и зелени като диня. Не знаят кога е фаул, кога е дузпа, кога е червен картон. Критерият постоянно се променя. В този ВАР винаги трябва да има по двама бивши футболисти, които да помагат. Ако трябва, нека съберат шестима души в една и съща стая. Вратар, защитник, нападател. Да има хора, които са играли, защото съдиите никога не са го правили.

Сержи Солер, "Мундо Депортиво"
Превод на "Тема спорт"