Ритаха Марадона без задръжки, докато му счупиха крака

Марио Кемпес (66 г.) не може да си намери място в Буенос Айрес, опитвайки се да подреди спомените и емоциите, събудени от смъртта на Диего Армандо Марадона. Футболната легенда ни напусна на 25 ноември на 60 години.

Кемпес, да започнем от началото, от световното първенство през 1978-а?
- Заминах за Валенсия през 1976 г., когато хората започнаха да говорят за това малко момче, което правеше чудеса. Когато се върнах през 1978 г., за да играя на мондиала, Марадона вече е известен.

Но Луис Сесар Меноти, който вече му бе осигурил дебют, решава да не го включи в състава за световното първенство за голямо разочарование на Диего.
- Марадона беше на 17 и това беше проблем за Меноти, който мислеше с главата си, а не със сърцето си. Меноти се страхуваше да не го изложи на прекалено напрежение, тъй като играехме у дома, да му натовари голяма и рискована отговорност, особено в случай на провал. Той бе създал колектив и предпочете да не променя баланса. Взе това решение и беше прав, след което заведе Диего на световното първенство до 20 години на следващата година в Япония: там той избухна и световната му слава започна.

Защо в Барселона нещата не потръгнаха добре?
- Проблемът беше, че Диего пристигна в Испания като звезда: извън терена нищо не му простиха, а на терена го ритаха без задръжки, докато му счупиха крака. Никой тогава не е мислил за защита на звездите. Преминаването в Барса не се оказа най-правилният ход, но след това в Наполи Диего възкръсна и се издигна много високо. Това беше Марадона, който носи отбора на раменете си, който влачи всичко и всеки, който идентифицира и ръководи битката на Юга срещу Севера, който постави Наполи на мястото, което му принадлежи в йерархията на италианския футбол. И който спечели световната титла. До появата на антидопинга. Там всичко свърши.

Който навлезе в Италия през 90-те…
- Нека го изясним. Въпросът не е кога и защо е въведен антидопингът, а резултатът: там приключва необикновената кариера на Диего. Дисквалификацията наруши кариерата му. Петнадесет месеца без футбол е твърде дълго за когото и да е. Върна се, но не беше същият.

Какво си мислехте през тези години?
- Като цяло през целия си живот Марадона не е бил защитен и не е бил в състояние да се защити. Тъй като не е имал детство, на 16-17 вече е бил известен и оттам това бе постоянна обсада. Той беше щастлив само на терена, без журналисти или хора, които го задушават, без автографи и снимки. След като излезеше от стадиона, Диего влизаше в затвор, тъй като дори не можеше да се разхожда нормално. И трябваше да се затвори в себе си. Единственият път, когато можеше да излезе, без да бъде забелязан или притеснен, беше през нощта и очевидно това не се оказа много положително.

Неуправляема ситуация.
- Диего беше заобиколен от толкова много хора, но никога от истински приятел, който да му каже „стига толкова, да си лягаме да спим, да си почиваме“. Нощта е пълна с приятели, които дори не познавате. Сигурен съм, че сред всички, които скачаха на врата му, като се възползваха от ситуацията, е имало някой, който се е опитал да му каже нещо, и той не го е послушал, личността му беше много силна. По една или друга причина спирачките отказаха. И Диего се сблъска със стената.

Марадона бе начело на Аржентина на Мондиал 2010…
- Доказан феномен на терена, той трябваше или искаше да докаже същото извън терена, но не се получи. Класирахме се за ЮАР с късен гол на Марио Болати срещу Уругвай (б.р. - в 84-ата минута за 1:0) и на мондиала направихме добри неща, а други по-малко. До 0:4 срещу Германия на четвъртфинала.

Изненадан ли сте от необятността на демонстрираната почит по целия свят?
- Не. Диего бе много обичан. Хората го обожаваха, обичат и ще продължат да го обичат. Човека го няма, легендата остава.

Мариано Верина „Кларин”
Превод на "Тема спорт"

Галерия

1 | 33

Почина Диего Марадона