Точно 90 секунди преди акта на насилие, който донесе на Лионел Меси първия му червен картон с екипа на Барселона след 753 мача, той стоеше в средата на терена и чакаше да получи пас. Видя пространство, което е виждал хиляди пъти преди. И всички ние знаем какво се случва по принцип - малко избухване на скоростта, топката е магически залепена за краката му и гол. 

Но тук празнината се затваря около него. Икер Муняин спечели притежанието и докато Атлетик се придвижваше нагоре по терена, ръцете на Меси тъжно се отпуснаха настрани. Моменти по-късно Лео удари с ръка в лицето Виялибре - постъпка на отчаян и безнадежден човек. Самата нелогичност на това изглежда изцежда напълно капитана на Барса. Той се наведе, за да провери дали Виялибре е добре. Меси прие червения картон без оплакване и подаде капитанската лента на Жорди Алба.

В крайна сметка това едва ли е първият път, в който Лионел изпуска нервите си на терена. Но това не трябва да ни изненадва. Меси е ритан, блокиран, дърпан и спъван, откакто свят светува. Всъщност Лео изигра голяма част от кариерата си на фона на хора, които имат специалната задача да се опитат да го ядосат.

свързани статии

Но това не беше обичайният червен картон. Меси не се опитваше да спечели топката, нито да оспорва съдийско решение или пък да защитава честта на съотборник. В известен смисъл това изобщо не бе футболен акт. Това бяха чиста отмъстителност и вулкан на ярост, които вероятно са се натрупали през годините. 

Може би най-близкият паралел е ударът с глава на Зинедин Зидан в тялото на Матераци във финала на Мондиал 2006. Акт, предизвикан от обида на защитника на Италия, но подхранван от токсична купчина обстоятелства - развитието и важността на мача, както и златната възможност, която беше изпуснал само няколко минути по-рано. И най-вече чувството на запустение и загуба, на спусната завеса, на двубой, който вече не може да бъде променен според неговата воля.

От малък Меси никога не се е сблъсквал с проблем, който да не може да реши с краката си. Но сега, въпреки че умението му с топка остава несравнимо, то вече не задържа света в своята орбита.

свързани статии

Барселона - клубът, който той обичаше, бавно се разпада. Приятелите му вече не са там, те напуснаха или бяха изгонени. А неговото желание да си тръгне бе отхвърлено през лятото.

И така Лео не може да спечели трофеите, за които жадува, не може да задържи играчите, които харесва, или да привлече тези, които иска. Та той дори няма право да контролира собственото си бъдеще. Това е огромна болка. Освен това Меси беше фаулиран постоянно цяло нощ, Атлетико води с много в Ла Лига, а и поредният трофей се изплъзваше.

Лео е като божество, като светлина, истински спасител. Всичко по същество изпълнява фундаментално човешката нужда от спорт, за да ни накара да почувстваме нещо, да ни изгради свят, да ни покаже сила. Или както казва каталунският писател Жорди Пунти: "Алтернативен свят живее в нашето въображение и Меси го подхранва".

Но проблемът със създаването на човешки божества е как ще се справите с отслабването на тяхната сила. Как ще обработите жестокостта и страданията, които се случват. Може и да си го обяснявате като действие на отмъстителен и гневен Бог и да продължите деня си. Или може би Меси просто е обикновен човек, който има чувства и емоции.

Джонатан Лю, "Гардиън"

Превод на "Тема спорт"