Чували сме го много пъти – този е гений, онзи е суперталант и „такъв играч не е виждан от години“. Естествено, че живеем във времената на гледане под лупа на всеки мач, пас и гол. На хиперболизиране на неща, които в епохата преди интернет и социалните мрежи всъщност бяха доста рутинни и се виждаха не по-рядко на терена. Просто нямаше милиони публикации и реакции след тях.

Но Ламин Ямал, който през този сезон направо избухна с екипа на Барселона, е друга работа. И това не е просто мнението на автора на тези редове. Това е усещането във футболния свят, при това облечено в думи от хора като Хорхе Валдано, Тиери Анри, Рой Кийн, Ханзи Флик, Симоне Индзаги и Карло Анчелоти. А когато такива хора говорят, трябва да слушаме.

Ламин Ямал Насрауи Ебана е роден на 13 юли 2007 г. в Каталуня. Майка му е от Екваториална Гвинея, а татко му – мароканец. Разведени са от 14 години, но и двамата поделиха грижите за децата, включително за момчето, което от 7-годишно е в академията на Барселона.

На 13 казаха, че в него има талант да е на световно ниво. На 15 го сравниха с Меси. Прибързано? Тъкмо започна да тренира с тима до 19 години през 2023-а, когато Шави Ернандес – и той разбира от футбол, несъмнено, го взе в първия отбор. И го пусна в игра на 15 години, 9 месеца и 16 дни.

Днес, около два месеца преди да навърши 18, Ямал е фаворит да спечели „Златна топка“. Никой тийнейджър не го е правил. Никой, който да е бил под 21-годишен, не я е взимал. И да не му я дадат през тази година, ще я вземе идната, след световното. Или пък по-следващата. Няма съмнение в това.

Ямал на 17 години и 10 месеца е изиграл вече 106 мача за първия отбор на Барселона. Има 19 двубоя и 4 попадения за националния тим на Испания.

Европейски шампион като титуляр на Евро 2024. Стана шампион на Ла Лига през 2023-а, скоро ще дублира. Има Купата на краля във визитката си. Остана на секунди от първия си финал в Шампионската лига.

За сравнение: На неговата възраст Лео Меси бе изиграл 9 официални мача за първия отбор Барселона, от които само 2 като титуляр. Имаше един гол. Да, вече говореха за него като за феномен, но… още само говореха. Не бе дебютирал в националния на Аржентина. Направи го след 18-ия си рожден ден.

На същата възраст Кристиано Роналдо бе пробил току що в първия тим на Спортинг и бе записал 17 официални мача с 1 гол. Още не го знаеха много хора извън Португалия. Не бе играл за националния.

На 17 години и 10 месеца Килиан Мбапе, считан за човека, който ще запълни вакуума след ерата „Меси и Роналдо“, бе изиграл вече 20 мача за Монако с 5 гола. Единствен той от тримата споменати като сравнителна „летва“, бе опитал вече и вкуса на Шампионската лига с първите си минути там за монегаските.

Ямал вече е с 23 мача и 5 гола в нея. Статистиките и сравненията са показателни. Детето на африкански родители с каталунско сърце е по-напред в развитието си спрямо трите имена, с които постоянно ще бъде сравняван в следващите години. Изгря по-рано, направо изригна чувствително по-рано, а вече при него не може да се говори за „потенциал“. Тук става дума за класа сега, при това на най-високо ниво.

„Никакъв страх, никакво притеснение и невероятна увереност за възрастта му“, описа го Валдано. И призна, че може би само Марадона на 17 е бил толкова впечатляващ. Но все пак – в аржентинската лига, не в испанската и в Шампионската.

Валдано, един от най-надарените футболни мозъци на новото време, е 55-и набор. Роден е три години преди Мондиал 1958 и няма как да помни Пеле от това световно. Е, Пеле тогава е на 17 и изумява света. Въпреки че в онова време няма интернет, социални мрежи и дори регулярни телевизионни предавания. Светът научава, че този феномен променя футбола.

свързани статии

Но и Пеле, както и Марадона, не играе в месомелачката на европейския футбол. Не знаем колко постоянно е блестял на тази възраст извън онзи Мондиал. Защото това отличава Ямал – на 17 той играе с увереността на Меси и Роналдо на най-високата сцена, при това всяка седмица. И срещу най-силните.

На европейското заши гол във френската врата на полуфинала от 30 метра, който би отивал на хора като споменатите двама. Нямаше 17 тогава. Навърши ги на 13 юли, ден преди да вдигне трофея на финала с Англия.

През този сезон в Ел Класико направо разнищи Реал Мадрид. Вкара им голове и в двата мача за първенството при победите с 4:0 и 4:3. Отбеляза и за Суперкупата при 5:2. А при 3:2 на финала на Копа дел Рей, в разгара на изключителната драма и точно, когато Реал обърна резултата до 2:1, Ламин се намеси с брилянтна асистенция за изравнителния гол на Феран Торес. Негова втора в големия мач.

Именно тази характеристика – как играе това момче в напечените моменти на най-големите двубои, е най-впечатляваща. Виждали сме немалко 17-18-годишни суперталанти не един и два пъти да се появяват с гръм на сцената. Но обикновено с епизодични изяви, с моменти на брилянтност и типично за възрастта непостоянство. И не такива, които решават големи мачове.

„Не можехме без Ламин, наложително бе да го пусна“, каза Ханзи Флик, треньорът на Барселона, преди две седмици. Тогава тимът му изостана с 0:1 срещу Валядолид в първенството, а Ямал бе оставен на пейката да почива. Пусна го в 38-ата минута. Първа смяна в търсене на обрат. Опитните Рафиня, Де Йонг и Олмо влязоха по-късно от него.

Тежките години на детство в семейство на разведени родители са в миналото. Барса наруши железните иначе правила на своята академия Ла Масиа и го взе в интерната, зачислявайки му стая. Това се прави единствено и само за момчета, които не са от града, а привлечени от други школи в ранна възраст. Ламин бе изключението, защото клубът искаше да го отдалечи от средата, в която е израснал. И от махалата, в която трябваше да се прибира всяка вечер след тренировки.

Днес живее вече в собствен апартамент с майка си и брат си, както и един от най-близките семейни приятели, който е нещо като ментор. Не купиха голям имот в баровски квартал, а такъв съвсем близо до тренировчната база на Барса. „Футболът не е единственото важно нещо, но за теб към момента е най-важното“. Първият урок, който чува в Ла Масиа.

Преди дни, когато пак изнасяше лекция по крилото на звездите на Реал Мадрид в поредното Ел Класико за сезона, в ложите Тиери Анри гледаше и трудно успяваше да прикрие изумлението си.

„Необяснимо. Как играеш така на 17..?!“, каза само след мача за клубната телевизия на Барселона. После отиде в катакомбите на стадиона, при съблекалните.

Ямал го бе помолил за екип от времето, в което Тиери бродираше за „синьо-червените“. Получи го. Свенливо подаде своя, когато Анри му поиска в замяна. А френската легенда му каза: „Нямаш идея колко хора ще искат екипа ти в следващите 10-15 години. Просто продължавай да играеш по същия начин. Ти ми върна радостта от футбола“.

Така е. Анри каза същите думи и в студиото за анализи на CBS след лудия полуфинал Барса – Интер в Шампионската лига. Първият мач завърши 3:3, а кой бе човекът, вдигнал каталунците за обрат след 0:2 и шока в първите минути?

Този същият, 17-годишният. Тръгна срещу цялата защита на Интер, вкара, подаваше, дриблираше и вдигна публика и отбор за обрат. Изумителна е не само играта му, владеенето на топката и скоростта. Невероятно е колко правилни решения взима, как не се увлича в дрибъл (типично за възрастта му), а усеща моментите за пас. Може всичко и опитва всичко.

Излиза извън калъпа на модерната игра, която все повече е подчинена на схеми и модели. Някои биха казали – автоматизирана и роботизирана. Ямал е разликата. Такива като него наистина връщат удоволствието от футбола, при това не само на Тиери Анри.

 

Материал на corner.dir.bg

* заглавието е на Gol.bg